Tag Archiv: отношения
Безсмислена е всяка съпротива
и нека тази плява изгори
на чувствата-от кимване по-кратки,
с които изведнъж ме приземи.
Днес няма за излитане площадки.
Най-хубавото лято си отива,
преди да е започнало дори.
Събирам ли на утрото нектара,
отровата ще пия на нощта.
Покълнали сами от суетата,
превръщаме се в същите неща,
умът, които трескаво отмята.
И всяка грешка тъжно се повтаря.
Наивно кой покой ни завеща?
Извечна безнадежност ме огражда
в контури. И графитено души
с най-грубите си пръсти неумити.
Но светлата самота ще утеши
напразните трептежи на звездите.
Кому е нужна тази болна жажда
край нас да се върти света,кажи?
Лишено от разбиране,сърцето
хазартно търси нови казина,
в които да залага всичко свое-
излюзии, неволя и вина,
победи от измислени двубои
и щастийцето си на кредит взето,
и сетната утайка тъмнина.
Най-хубавото лято си отива
с неверните априлски ветрове-
преди да ни се случи.И ръцете,
протегнати за ласка-ще скове.
Ще секне примирен дъхът му цветен.
Умирам – да е сянката ти жива.
Но нежността ми още те зоВе…
автор: Милена Белчева
снимка: интернет
Лъчът от лампата стройно се плъзва
по мекия дъх на чаршафите –
замества твоето място отдясно.
Притиска се светло по всички извивки,
завидно ловко и самодоволно ми измъква
неизменните пъстри чорапи за сън
и флиртува с босите ми пръсти.
Трепти като арфа по безкрайните ми бедра,
прогалва изящно гръбнака ми
и пръска душата си на безброй усмивчици доверие
върху тежките ми коси.
А после възкръсва в самотната утринна влага,
попила по мойте ресници.
Пързулва се безгрижно по нослето ми
и тупва тихо в изгрева на устните.
Отпивам този миг с нескрито задоволство,
замирам покорена в ефирно двуединство.
А вън дъждец безизразно се стича,
ритмува тишината с близостта ни.
Докосвам кротко дългите ти длани
и топлата ти сянка на вратлето.
Обнежвам те до слънчево безвремие.
В ухание се пръска красотата ти.
И само вдишвам до наивност бяла
щастливата случайност, че те има,
дори когато може би
те няма.
* заглавието е от филм на И.Гръбчева
20-5-13
автор: Милена Белчева
снимка: интернет
И болка бях, и сладостна нега,
но някак същността си не откривах.
В канал нечист засмуква ни света
и е излишна всяка съпротива…
Еднакво уморяват всички страсти,
в хармония привидна от контрасти.
И щастието, казваш, е беда,
а всякоя трагичност е красива.
Дали загубих слух за новини,
но стана ми деня безинтересен.
В кръвта нахлуват хиляди вини,
в ъглите на страха избива плесен.
Понякога на мислите на кея
се взирам примирена и немея.
Усмивката ми с устни улови
тъй дълго се е питала къде си…
В живота преживях какво ли не,
но в трудните моменти все сама съм.
Една тъга в душата ми преде,
към истината онзи път безгласен.
И аз вървя – през спомени и дати.
Но спирам щом усетя нужността ти –
да поседя на твойте колене,
докато вън ръми и ни унася…
*посВетено
автор: милена белчева
изображение: интернет
То беше пиршество
и бях за тебе
най-сладкото от всички питиета.
Гуляй безспир! Но беше ли потребен
или бе просто част от етикета?
Тържествен миг, изпълнен с ненасита…
В менюто с най-отбраните мезета
бях първа аз, но ето днес се питам-
как минахме внезапно на диета!?!
Отпиваш ме, но май ти киселея.
Натрупа от въздишки килограми.
Онази жажда мачовска къде е,
бродирала със белези врата ми?
Завърна се с рецепта променена-
да бъдеш с мен не ти е здравословно
Изпосталя… Но съм ти забранена!
За кратко ме поглеждаш.
Безлюбовно…
В ръцете ти животът ме поднася,
но с жест показваш, че до мен не ти е.
Дано да седне друг на мойта маса.
Да го заситя.
И да ме допие!
автор: Милена Белчева
изображение: интернет
Искам залезно да се стъмниш дълбоко в мен,
в тайните димящи на плътта ми,
да заглъхне всеки стон и звук,
да издъхне всяка лоша мисъл.
В хладните улуци да остане
само тънка паяжина мъдрост,
спираща въздишките отчаяни…
През септември отнеси ме с вятъра,
отведи ме с полета на птиците,
там където винаги ни има,
там, където….
През октомври също…
Наметни ме с нежно обожание,
и гали нозете изтощени,
газили в следобедите късни
локвите на летни акварели…
Нахрани ме с резенчета слънце-
късно и тръпчиво като дюля…
И не казвай, че ни беше хубаво,
с мен бъди сега
и през ноември…
Само с поглед повали ме в шумата,
женските ми страхове разкъсай,
и притискай устни в сладостта ми.
По пулсиращите слепоочия се плъзвай,
по извивката изящна на гръбнака…
Полегни, избягал и от себе си
в шарената сянка на бедрата ми…
Пропълзи ме с пръсти като паяче,
и ме просълзи от умиление…
Да усетя в сънените шепи,
мекотата обла, топлинката,
аромата фин на диви кестени,
от сланите лепкави спасени,
от очите чужди да ме пазят…
Пусти пейки…Глухи часове…
Но не тръгвай…с мене презимувай…
Целуни ме в рижите треви,
захапи ме по вратлето, по брадичката,
засмучи къпините свенливи,
вдишай ме дълбоко и изпий,
като медно вино…като истина.
И се стичай ласкаво по кожата,
съживи ме, разведри, попей ми
като тих дъждец по керемидите…
Искам залезно да се стъмниш дълбоко в мен,
за да зазори
в душата ми…
автор: Милена Белчева
изображение: интернет
Неделно те придърпвам върху себе си,
усмихнато те вплитам
в следсънни нежнощения.
А ти се взираш в слънчевите зайчета,
които неусетно са се вмъкнали
през тънките завеси на деня
и топло осветяват раменете ми.
Примирам от изящното на пръстите,
рисуващи по мене петолиния,
а тръпките-разбягали се ноти,
със устните превръщаш в цветомузика,
която с пролет мислите гримира.
Отпивам те с искрящо наслаждение,
въздъхвам те с разтапящо примирие.
Възкачвам бавно сенчестите хълмове,
в пулсиращия мъх по тях потъвам.
Завиваш ме със сладостно безвремие,
и ме засищаш с миг великолепие.
И мъдра безразсъдност ме превзема.
Заплиташ портокалови цветчета
в уханната игривост на косите.
Пречистваща вълшебност.
Възторжена покорност.
Начало, чийто край е удивителна!
Немея от неказани следдумия,
по знамето на гордостта извезани.
Най-силен-в свойта мъжка уязвимост!
Неделно те придърпвам върху себе си…
06-03-2011
Автор: Милена Белчева
Изображение: интернет
