***/Прашинки по цигулков лък/
Понякога ще спъват рязко
онези стъпки – неизминати.
Животът – непредвиден разход
изплащаме с наивност тиха.
Но хубост дланите ни пиха
от незапочналото минало.
Искри кристалът, ала реже
с измамни блясъци зениците.
Най-често отказът е нежност,
мълчанието – посвещение.
Расте денят, развиделения,
потъваме в дъха му – слисани.
С кордели на болинки сини
случайността върви наперено,
захапва весел резен диня.
Но друга чакаме и молим,
хабим слова, вини и роли
и с недоверие вечеряме.
От жажда този свят пропит е.
Ала кому е нужен опита?
Надничаме като хлапета
нетърпеливи и сърдити.
С юмруче удряме вратите.
Сърцата глухи са от хлопане.
Смехът ни съхне на простира,
след стапянето на лавините.
А някъде в гръдтта завира
скръбта, под кладата от страсти.
Но звън от дивна нежност, спастрен-
разсънва тайни балдахинени.
автор: Милена Белчева
изображение: интернет
