***/Прашинки по цигулков лък/

***/Прашинки по цигулков лък/

 

Понякога ще спъват рязко
онези стъпки – неизминати.
Животът – непредвиден разход
изплащаме с наивност тиха.
Но хубост дланите ни пиха
от незапочналото минало.

 

Искри кристалът, ала реже
с измамни блясъци зениците.
Най-често отказът е нежност,
мълчанието – посвещение.
Расте денят, развиделения,
потъваме в дъха му – слисани.

 

С кордели на болинки сини
случайността върви наперено,
захапва весел резен диня.
Но друга чакаме и молим,
хабим слова, вини и роли
и с недоверие вечеряме.

 

От жажда този свят пропит е.
Ала кому е нужен опита?
Надничаме като хлапета
нетърпеливи и сърдити.
С юмруче удряме вратите.
Сърцата глухи са от хлопане.

 

Смехът ни съхне на простира,
след стапянето на лавините.
А някъде в гръдтта завира
скръбта, под кладата от страсти.
Но звън от дивна нежност, спастрен-
разсънва тайни балдахинени.

 

автор: Милена Белчева

изображение: интернет

 

devushka-skripka-muzyka-les

 

 

 

 

  • You are here: Милена Белчева » Поезия, Слово » ***/Прашинки по цигулков лък/
  • Tags:  , , , , , , , , , , , , ,

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *