Вълна отне ми пясъчната къща,
вината ме души – отново аз ли?
Приижда самота. Брега прегръщат
изхвърлените морски водорасли.
Кога отмина златната наслада,
какво от всяка нежност ще остане?
Една сълзица лято меко пада
по улея на глезени и длани.
Отдавна хоризонтът разтопен е
от парещи въздишки на невяра.
Изчезват бавно стъпките зад мене
и нямо овдовява календара.
Навярно съществуваш, но измислен
в усмихнато предчувствие за юни.
Не търся в този миг любовен пристан,
не ме примамват ласкави лагуни…
Защото знам, че някъде те има
и стихнат ли битийните стихии
душата ми – последна и незрима
по слънчева следа ще те открие.
автор: Милена Белчева
изображение: интернет
Най-после хоризонтите покорно онемяха,
застинаха в безвремие човешките стихии.
И в тези необятности духът намери стряха,
където до забвение всеистинност да пие.
Онези бездихания, които ни изпраща
изящното мълчание в сърцето на Всемира
попиват неизменната любов животворяща,
в която съвършенството се влива и извира.
В покоя на безвидното, но вездесъщо Нищо
от гроздовете слънчеви на мъдростта се ражда
магията на виното и бавно те насища
след цяла вечност тягостна, неутолима жажда.
Потича светлотайнството от капчиците свежи
и благославя празника молитвен на Лозата.
Илюзиите мамещи, битийните кипежи
са някаква откъсната далечност непозната.
А в новите селения – без псалми и амвони
се лее само Словото и светло те възнася.
Сълзица – преклонение за миг ще се отрони
животът да прогледнем – величествен и ясен.
автор: Милена Белчева
изображение: интернет
Така и не дописах тази книга.
На чувствата ще хвърля черновите.
Каквото съм научила ми стига,
каквото не – добре, че не попитах.
Ще рукне тишината милостиво,
смекчила сетивата ми – фосили.
Искрица от битийното огниво,
в сърцето ми, тъгата ще усили.
И в нея ще догарят всички стари
тежнения и трепети напразни.
Димът на неизбежните пожари,
ще ми смъди и гърлото ще дразни.
Ще кашлям до премала, ще се давя
в горчиви струйки, скулите пресекли.
Домът ми ще ме чака изоставен
и ще се преродя, но пак в човек ли?
Кълбото от илюзили разплела,
ще зърна ли иглата в купа плява?
Умората, достигнала предела
с последната сълза се изпарява.
21.07.13
автор: Милена Белчева
изображение: интернет
