…и мигчета крада тебеприсъствие,
да прося предстоящи е излишно.
С копнежа си – до крайчеца на пръстите
в тих унес се опитвам да те вдишна.
Мълчанието прави ни безформени
и слети с празнотата нежнолика.
Разсипват се неслучените спомени
в бездънните покои на тъмника.
Блаженството в зениците ти вперени
присяда в чисто голите чаршафи.
Дори и да сме нямали доверие –
разбираме сами – животът прав е…
Желано паралелно съществуване,
в едно и също звездно настояще.
Приканвам те за сънища бленувани,
стрелките нелюбезно те отпращат.
Не мисля за причини и последици
и не е ли за обич твърде късно.
Жар-птицата топи в роса крилете си,
но само в огън може да възкръсне.
автор: Милена Белчева
изображение: интернет
И болка бях, и сладостна нега,
но някак същността си не откривах.
В канал нечист засмуква ни света
и е излишна всяка съпротива…
Еднакво уморяват всички страсти,
в хармония привидна от контрасти.
И щастието, казваш, е беда,
а всякоя трагичност е красива.
Дали загубих слух за новини,
но стана ми деня безинтересен.
В кръвта нахлуват хиляди вини,
в ъглите на страха избива плесен.
Понякога на мислите на кея
се взирам примирена и немея.
Усмивката ми с устни улови
тъй дълго се е питала къде си…
В живота преживях какво ли не,
но в трудните моменти все сама съм.
Една тъга в душата ми преде,
към истината онзи път безгласен.
И аз вървя – през спомени и дати.
Но спирам щом усетя нужността ти –
да поседя на твойте колене,
докато вън ръми и ни унася…
*посВетено
автор: милена белчева
изображение: интернет
