Милена Белчева

Косата ми – минала е през какво ли не – през прозрения и главоболия, през влюбвания и раздели, през нежно вдишване и галене от мъжки пръсти, през рошене от децата, през въшки и газ, през скубане за училищни плитки. Преживяла е моменти на заплитане, за което са нужни час и половина разшиване косъм по косъм с игла 😛, дълги зими, в които го играе шал и палави лета, извисени до азиатски кок. Имала е емоционални периоди на русо и огнено червено, оцеляла е след закачане в брави, презрамки, обеци, очила…
Спомня си как е била безкрайно самотна и утешително милвана, била е и под кръста, и над ушите. Рошава и пригладена. Слънчева, дъждовна, гръмотевична… Оцапана със сладолед или свежо уханна, след дълга баня. Ухаеща на море или на пушек след часове печене на любимият ми пипер. Тиха и бъбрива. Уморена или пълна с живот…

И все пак я обичам и досегът с нея е едно от удоволствията ми през деня.<3 

Милена Белчева

Думите ти кацат като светулки по петолинието на мислите ми и се превръщат в пулсираща цветомузика.  Стъпвам боса в топлото на зениците ти и ми пари и е болезнено, и тичам към брега на невъзможното, за да потуша жарта в струи хладни сълзи. Препъвам се в сянката на собствените си страхове и илюзии и жуля колене, в опитите си да се предпазя. Опитвам се да заглуша мърморенето на разума и да се отдам на това, което Е и което съм съзряла, отвъд хоризонта на думи и опитност.
Изпитвам сладостно опианение от миговете живот, които са имали някакъв звезден отпечатък и може би сега мога да ги оценя истински, защото не са били много и защото съм видяла и изпитала какво е от другата страна на луната. Газила съм в паяжини от самота и заплетени в тъмното мисли, късала съм се на хиляди парченца от болка и съшитото впоследствие с кратки моменти на щастие е било красив, но все пак белег. Едно сърдито, пренебрегвано гласче в мен е надавало писък да повярвам в магичността на всичко и в уникалността на всеки миг на Сътворението. Казано е „Повярвай, за да видиш!“, а спомените от препъни-камъчетата по пътя ехидно нашепват „Не бъди глупава, не се доверявай! Готова ли си да платиш ненужно висока цена на последващо разочарование и празнота, срещу някакво мимолетно удоволствие?“
А моят авантююристичен Дух скита небрежно и волно из светове и галактики, които Съзнанието не съзира и не проумява. Търси своето приключение и копнее да се себеслучи и преоткрива в нови цветове, звуци, усещания и емоции, които правят животът един празник на Възможното-Невъзможно и химн, прославящ неповторимостта и ценността на преживяното. Будно сънува душата и се усмихва пътувайки… Превръща се в безброй светлоотразителни частици, които улавят живота и го представят като Вълшебството, което Е. Онова, което не сме готови да повярваме, че ще ни се случи, че е дори факт, всяка минута, всеки миг, в който доброволно скъсаме конците, с които разумът се опитва да ни контролира и да ни убеди в собствената си реалност, концепции и преценки. Тогава, мисълта, освободена от предразсъдъци и умозаключения, от напрапчиви чувства и страхове, ликува и се възнася до оня свят на първичната идея за всичко, което е било и ще бъде, разгърнато в едно необятно Сега.
Ще ми помогнеш ли да се науча да виждам и разчитам знаците и да изживея най-висшата представа за себе си и света? Ще ме научиш ли да чувам музиката на тишината и да улавям трептенията на звездите и диханието на пробуждащите се сънища? Ще успяваш ли да намериш рими за тъжните и трудни моменти и да ги превръщаш във възторжена ода? Ще сбъднеш ли себе си в моята реалност, съхранявайки онези съвършени частици от Цялото, които откривам в теб? Хиляди въпроси жужат в летен танц из слънчасалата ми главица, а аз ги давя в прохладните води на мълчаливата мъдрост.  Присядам в мислите си смирено до теб и потъвам в синьо съзерцание…

2010

автор: Милена Белчева

изображение: интернет

Жената е като ябълката-някои мъже я отхапват и изплюват, други и се любуват и чакат да узрее, докато един ден установят, че е загнила, трети я оръфват до края и остават на друг да се засити с огризките.
Има и такива, които си я въртят за дръжката, както им е кеф, някои пък си засаждат семенцата и и се радват на плодовете. Други я подритват от скука като топка по пода или просто не я забелязват в купата сред другите плодове.
Един ще види ябълката, ще и се усмихне и ще я нарисува, на друг ще му хрумне да си свари чай от нея, за да си излекува болките и грижите, на трети ще му се прииска да подразни някого, че има такава хубава ябълка и да се надува, че е само негова…Докато другият също я пожелае.
Жената е като ябълката-някоя е лъскава и важна, друга-изприщена и спаружена, има и натъртени, но запазени, като и модерни, модифицирани имиджови ябълки. Всеки сорт си е различен характер и вирее при специфични условия.
За всяка ябълка си има и ябълкояд, но колко яд ще хвърли като опита вкуса и е друга тема. Аз лично не обичам ябълки-тия до теб най-често те заразяват с гнилостта ти и ти засенчват слънчицето, правят се на големите ябълки, а са едни стипчиви ябълкоядоотнемки.
Не искам да съм ябълка, толкова се кефиш на ябълковия си свеж цвят, докато мине време и тупнеш в пръстта натежала от чакане. Пък и хубавите ябълки-нали знаете…

21.09.10г.
текст: Милена Белчева

изображение: Woman with Applе (ELMALI KADIN) Gizem Saka

Утрото, топящо се в лавата на деня, като една неизменна част от всичко случващо се ме приема в своята прогнила лодка, без тайнствени обещания, упътващи знаци и интуитивни прозрения.

Кафето-съпътстващ ритуал, превърнат в свещенодействие, глътка преживени несъответствия и захаросани празнословия, без които не можем…

Стъпките на времето, след което препускаме със спортна злоба, в жалките си опити да го догоним…Да достигнем нещо, което не съществува.

Сънищата, които ще измислим, мечтите, които ще си подарим, любовите, в които ще се препънем..

Топлината на едно свръхволтово докосване, последвано от нечовешката ледност на безразличието.

Вдъхновението и рутината.

Онази необеснима ревност, която те кара да слушаш Пърпъл, отново и отново. Цветната въртележка на битието…

Отхапвам от ябълката на момента, преди да е отлетял и се питам:

Къде е посоката?…

автор: Милена Белчева

из „Ванилено небе“

изображение: интернет