Tag Archiv: жури

Национален поетичен конкурс „Багри от Лом“ 2013 (II-ра награда)


lom

Завърщи третото издание на Националния поетичен конкурс „Багри от Лом“. Милка Пиналска от село Градина, област Пловдив е отличена с първа награда за цялостно представяне. Поети от цялата страна изпратиха над 200 творби. Журито, класирало творбите, е в състав: Кристина Илиева, филолог, секретар на Народно читалище „Постоянство- 1856“- Лом, Милко Христов, началник отдел „Образование, култура и международно сътрудничество“ и Владимир Недев, медиен сътрудник в Община Лом. Втора награда получава Милена Белчева от Варна, а трета- Лиляна Славова от София. С поощрителни награди са Ивайло Терзийски- Силистра, Валентина Добрева- Варна, Веселин Николов и Галя Костадинова от Лом, а Михаела Радославова от село Семерджиево, Община Русе е с поощрение за най-млад автор. За призьорите в конкурса се предвиждат парични награди и грамоти. Всички участници в поетичната надпревара също ще получат грамоти и специални награди.

Наградите ще бъдат връчени на 19 ноември, от 17:30 часа, в Камерна зала на Народно читалище „Постоянство – 1856“- гр. Лом.

Национален поетичен конкурс „Под манастирската лоза“ 2013 (I-ва награда)

reli

 

 

Из Националния конкурс “Под манастирската лоза” –

Лопушански манастир

Уважаеми читатели!

Този конкурс бе обявен на 14 април – денят на Преподобния св. Йоан Лествичник, автор на „Лествица” („Стълбица”), едно от най-великите творения на ранното средновековие.

Това даде отблясък върху много от творбите, които получихме. А те не бяха малко – с оглед на това, че конкурсът е в самото начало:

140 автори, с над 300 творби!…

Класацията:

1.Милена Белчева, Варна, „Смалявам се до сянка на сълза”
2.Мина Карагьозова, Хасково, „Благодаря Ти, Господи!”
3.Дафин Козарев,Русе, „Прелиствам Книгата …”

4.Валентин Чернев, Силистра, „Нощта срещу Димитровден”,
5.Гюлшен Алиева, Плевен , „В храма”,
6.Валентина Йотова, София, „Молитва” ,
7.Кръстьо Раленков, София , „Пробуждане в манастира”,

Допълващи:

„ДРЕВНИТЕ ИКОНИ”, Стефан Делчев, Бургас
„Огледалото на греха”, Агоп Каспарян, София,
„Усмихващият се Христос” от „иконографията” на Мария Димиева, Габрово!
„Високи камбани” на Мая Митова от град Кресна, */,
„Картичка от Рим” (очерк за отец Славчо Томов!) от Иван Близнаков „Сая”(!!) от Димитър Гачев,
„Смирение” от Иванка Драгостинова (посмъртно!)…
––––––––––––––––––––––––––-
Жанрово или по друг признак някои от тия творби са извън регламента! Но са на нивото, определено от журито за добро.
Затова решихме вместо 3 награди да обявим 7.

В конкурса участват и деца
Има и „песен. Така че се наложи да присъдим и Поощрения –

За есе
Магдалена Манчева „Отклонението”(„Умрялата църква”)
Нина Светославова „Самотна църква”

За деца

Християн Трифонов (13г). „ВЪЗКРЕСЕНИЕ”
Кирил Димов (8 г.)Христос воскресе!
Ангел Иванов ,12 г, „ Жадувам”

За музика
Мира Георгиева „Песен за книжките”.
––––––––––––––––––––––––––––––

Какво още можем да кажем в заключение?
Като начало – добро, даже много добре! Повечето работи се отличават с неподправени чувства,с органичност и искреност –качества, които най-много ни радваха! И – всеотдайност, устрем за приобщаване към великото Тайнство, назовавано Бог.
––––––––––––––––––––
Наградите бяха определени от жури в състав:
проф.Михаил Неделчев, проф.Румен Стоянов, Константин Еленков, епископ Сионий, архимандрит Поликарп.
––––––––––––––

източник: За книгите днес

 

Ето и награденото ми стихотворение:

 

Смалявам се до сянка на сълза

 

Под манастирската лоза, потрепваща с изящни листи
от ласката на благ ветрец, присядам в утринта безмълвна.
Безвремие през мен ръми с невинността си да пречисти
душата земна и отвъд в светлинна нежност да покълна.
Препъващите страхове, човешки страсти и неволи
с червивата си слепота, сърцето ябълка наяли –
обратно нека изпълзят и само в тихо дъхче пролет
да се превърна и спася от този свят така печален.
Какво оттук да отнеса – отломки прашни съдбини ли?
Баласт ненужен са дори и най-достойните победи.
Красивото ще сбръчка цвят. Най-верният ще измени.
Щастлив е и благословен духът – безмерно чист и беден.
Но ненаситни сме, уви…Горим в нелепа надпревара
блещукащата слюда чест зениците наивно мами.
Но Кой Единствен е велик, припомня атомчето вяра.
Молитвата е онзи миг, когато празна е дланта ми…
Подбила пръсти и пети по стръмните житейски писти,
издъхвам в сетния си сън, за да се сбъдна Там отново.
Под манастирската лоза, потрепваща с изящни листи
потъвам в мъдра самота – да чуя Неговото слово.

 

автор: Милена Белчева