Светът се скри зад пясъчна рътлина,
полепна прах по мътните му склери.
Със себе си отдавна се размина,
в посоките безброй не се намери.
Не търсеше простор, а само стряха
и луташе се бос и любопитен.
От взиране и жажда потъмняха
съвсем онези сенки под очите.
Понякога предаден от умора,
разбираше, как всичкото е нищо.
Но паметта запълваше догоре
вкопалите го здраво коренища.
Отказа да свали на страховете
и грешките си кървавата дреха.
В градините, където мъдрост свети,
зарАзен и нечист – не го приеха.
А вече го сърбеше нетърпимо
от тварите всепъплещи и глухи,
протъркали на времето килима,
от битки и падения, разрухи…
Светът въздъхна тежко и зачака
смиреното в мига слънцестоене.
Не съм всевишна, да отлъча мрака,
но нека му олекне днес-без мене.
14.7.13
автор: Милена Белчева
изображение: интеренет
Журито в състав: ЕВТИМ ЕВТИМОВ – председетел, БЛАГОВЕСТА КАСАБОВА И РОМАНЬОЛА МИРОСЛАВОВА – членове, след като разгледа постъпилите в конкурса „ПРОЛЕТ МОЯ” литературни творби присъди следните награди:
I СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА ИМЕТО НА НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ за стихотворенията на МИХАИЛ ТОШКОВ –„Звезди едри” „Той казваше” и „Отвесната греда на кръста”
I НАГРАДА на ВАСИЛЕНА ЖЕЛЯЗКОВА ПОПОВА за стихотворенията „Птичи разговори”, „Молитва за пролет” и „Вечерни размисли”
II НАГРАДА на ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА за стихотворенията „Ръкавите разперила е ризата на дядо” и „Мама не дочака пролетта”
II НАГРАДА на НОНКА ПЪРВАНОВА КРЪСТЕВА за стихотворенията „Люлин” и „Умивката на моето лице”
II НАГРАДА на НЕЛИ ГОСПОДИНОВА за стихотворенията „Суровият рибар” и „Любовта на Ботичели”
III НАГРАДА на МАРИЯ ГЮЗЕЛЕВА за стихотворението „Гераните на мойте сънища”
III НАГРАДА на МИЛЕНА БЕЛЧЕВА за стихотворението „Неделно те придърпвам върху себе си”
III НАГРАДА на ЕВЕЛИНА КОВАНДЖИЙСКА за стихотворението „Онази смугла линия на хоризонта”
Източник и повече информация: тук
Ето награденото стихотворение от изпратените творби:
Неделно те придърпвам върху себе си,
усмихнато те вплитам
в следсънни нежнощения.
А ти се взираш в слънчевите зайчета,
които неусетно са се вмъкнали
през тънките завеси на деня
и топло осветяват раменете ми.
Примирам от изящното на пръстите,
рисуващи по мене петолиния,
а тръпките-разбягали се ноти,
със устните превръщаш в цветомузика,
която с пролет мислите гримира.
Отпивам те с искрящо наслаждение,
въздъхвам те с разтапящо примирие.
Възкачвам бавно сенчестите хълмове,
в пулсиращия мъх по тях потъвам.
Завиваш ме със сладостно безвремие,
и ме засищаш с миг великолепие.
И мъдра безразсъдност ме превзема.
Заплиташ портокалови цветчета
в уханната игривост на косите.
Пречистваща вълшебност.
Възторжена покорност.
Начало, чийто край е удивителна!
Немея от неказани следдумия,
по знамето на гордостта извезани.
Най-силен-в свойта мъжка уязвимост!
Неделно те придърпвам върху себе си…
Автор: Милена Белчева
