Милена Белчева

Той е особняк. Мил, директен, с великолепно, макар и доста странно чувство за хумор. Занимава се с компютри и технологии. Фоторазходките с него са истинско удоволствие и забавление. Любопитно ми е, как ще изглеждам на кадрите, които ще ми направи сега, когато се сбогувах с русото. 

      Много млад и много талантлив. Симпатичен, спокоен, усмихнат. Виждала съм го веднъж, но ми останаха няколко хубави кадри.

Той е леко екцентричен, бъбрив, винаги в добро настроение. Може да го срещнете с хипи кърпа на главата, яхнал велосипеда в неизвестна посока или кротко приседнал в някое лятно кафене на плажа. Сладкодумен и сърдечен, той не само е добра компания, но и добър фотограф, макар да не е превърнал тази си страст в професия.

С него имахме около три запознанства по различен начин-първият път беше безсловесно на една обща сесия, откъдето са и тези кадри. Вторият, когато му предадох плик с пари от една сватба. Третият – на Коледа, в метъл бар и всеки път се опознаваме наново. Така и не снимахме професионално. Но никога не е късно, при интересен проект. Мишо е лаконичен, делови, организиран и свободолюбив. Работил е като спортен коментатор, има страхотен вкус за музика и книги. Но това, което наистина умее и прави от сърце е да снима.

Ето, и през изтеклата 2014-та едни от най-вълнуващите събития във Варна бяха Баловете на поезията, организирани от Арт Маркони. Успях да се включа и да присъствам на всяко едно издание и съм много щастлива от факта, че нивото на участващите творби става все по-високо, а изненадите – все по-интересни. Честити да се всички наградени и до нови срещи със Словото.

МБ

Снимки: Милена Белчева, Светла Гунчева, Жоро Апостолов

Официалната премира на спектакъла „Вещицата“ по Чехов се състоя на 29. ноември 2014г. по време на Есенния бал на поезията в Галерия Арт Маркони – Варна. Постановката бе подарък-изненада за всички участници и гости на събитието. Този път като част от пиесата бяха представени и стихове на актьорите-поети, а капитан Румен Търев зарадва публиката със своя авторска песен. Предлагам на Вашето внимание кадри от вечерта, както и backstage -архив от репетициите. Надявам се, че ще ни поканите да поставим пиесата и във вашия град или учреждение.

МБ

оригинални кадри: М.Белчева-личен архив, Жоро Апостолов-галерия Арт Маркони

Умората ухае на мушкато,
премръзнало в напразно суетене.
Илюзията също ярко свети.
Разбираш, че зависим си, когато
прожекцията никой не отменя,
дори при непродадени билети.

Прехапва устни всяка съпротива –
светът не е хазарт и хороскопи.
Мастилото от страсти избледнява.
Посятото расте или загнива.
Сама вратата в тъмното се хлопва,
привидното обрекла на забрава.

И ражда тишина дъждът пороен.
Животът, взрян над тежката си лупа,
дошива търпеливо своя гоблен.
И всяко зло, си спомняш – за добро е.
Сърцето-огледало щом се счупи,
парченцата не режат, а са обли.

автор: Милена Белчева

изображение: интернет

Зает
Заето
Заети
Телефонът
Сърцето ти
Часовете
от изгрев до залез
и вселените между тях.
От юни до юни-
студено.
Зает
Заети
Заети
Погледът
Мислите
Коленете
от милост на милост
ми вливаш живот.
А аз го изплаквам-
бездомна.
Зает
Заети
Заето
Късметът
Маршрутите
и Небето…
Но стига за полет-
за да си спомня
колко са слепи
крилете ми.

*посветено

автор: Милена Белчева
снимка: личен архив
кадър: Найден Найденов