Косата ми – минала е през какво ли не – през прозрения и главоболия, през влюбвания и раздели, през нежно вдишване и галене от мъжки пръсти, през рошене от децата, през въшки и газ, през скубане за училищни плитки. Преживяла е моменти на заплитане, за което са нужни час и половина разшиване косъм по косъм с игла 
😛, дълги зими, в които го играе шал и палави лета, извисени до азиатски кок. Имала е емоционални периоди на русо и огнено червено, оцеляла е след закачане в брави, презрамки, обеци, очила…
Спомня си как е била безкрайно самотна и утешително милвана, била е и под кръста, и над ушите. Рошава и пригладена. Слънчева, дъждовна, гръмотевична… Оцапана със сладолед или свежо уханна, след дълга баня. Ухаеща на море или на пушек след часове печене на любимият ми пипер. Тиха и бъбрива. Уморена или пълна с живот…
И все пак я обичам и досегът с нея е едно от удоволствията ми през деня.<3
Милена Белчева
Лъчът от лампата стройно се плъзва
по мекия дъх на чаршафите –
замества твоето място отдясно.
Притиска се светло по всички извивки,
завидно ловко и самодоволно ми измъква
неизменните пъстри чорапи за сън
и флиртува с босите ми пръсти.
Трепти като арфа по безкрайните ми бедра,
прогалва изящно гръбнака ми
и пръска душата си на безброй усмивчици доверие
върху тежките ми коси.
А после възкръсва в самотната утринна влага,
попила по мойте ресници.
Пързулва се безгрижно по нослето ми
и тупва тихо в изгрева на устните.
Отпивам този миг с нескрито задоволство,
замирам покорена в ефирно двуединство.
А вън дъждец безизразно се стича,
ритмува тишината с близостта ни.
Докосвам кротко дългите ти длани
и топлата ти сянка на вратлето.
Обнежвам те до слънчево безвремие.
В ухание се пръска красотата ти.
И само вдишвам до наивност бяла
щастливата случайност, че те има,
дори когато може би
те няма.
* заглавието е от филм на И.Гръбчева
20-5-13
автор: Милена Белчева
снимка: интернет
