Tag Archiv: повод

Етюд за притихване

 

 „Етюд за притихване“ e втората поетична книга на Милена Белчева. Стихосбирката е награда на Издателство „Буквите“ от конкурса „По стъпките на лятото 2014″ – поезия и съдържа любовна и философска лирика.

Автор на корицата е италианския акварелист Фернандо Кавалиери. В изданието са представени и няколко акварелни творби на Радослав Коцев-Даро.  Редактори на книгата са изявените поети и писатели Нели Господинова и Валентин Чернев. Консултант – Венцислав Василев. 

Разпространението на книгата се осъществява чрез Издателство Буквите – чрез Български книжници и книжарници „Хеликон“. Изданието има и електронен вариант в сайта на Книжарница Книгите.

 

 

korica_Etud za pritihvane

 

Стихосбирката е етап от творческата биография на твореца. Тя е организъм, изтъкан от емоции, пъзел, който, ако сглобиш хронологично можеш да разгадаеш пин кода от сърцето на автора.

            Поезията е принадлежност. Симбиоза от рисунък, музика и послание. Всеки, надарен с нея е истински щастливец, любимец на съдбата. Защото тя е наказание и привилегия. От нея и да искаш не можеш да избягаш. А и не е необходимо.

            В живота човек невинаги може да си позволи свободата да бъде себе си. В поезията няма ограничения, мантинели, бариери и правила. Тя е олицетворение на свободата на духа във всички посоки на пространството. Само когато човек се извиси над ограниченията – диша и създава красота, за собствено удовлетворение и естетическа наслада за читателите.

            Поезията е като отделянето на смолата от дървото. Тя е лекарството, естественият начин за предпазване на душата от външни наранявания. Тя няма начало и няма край, както нямат начало и край чувствата, бродещи по белите листове.

            Читателю, когато отвориш тази по- особена и различна книга вероятно ще откриеш нещо от себе си. Нещо вече преживяно, преболяно. Нещо или някой, за което/ когото си будувал, оцеляло след земетръсите в душата. Нещо като обич. То ще те завръща отново и отново в меката прегръдка на стиховете. „

 

Гергана Иванова-Риа

 

=========================================================================================================

 

ХАЙДЕ, ТРЪГВАМ

                            на М.

 

Хайде, тръгвам„… – и ето, заблестяха внезапно

всички изгреви звездни – от среднощ до един.

Този град се изгуби и притихнало капна –

строгостта си превърнал в разтопен парафин.

 

И завоите остри преминаваха в преки,

изпреварили нечий любопитен перваз.

Упоих се, навярно, с думи билково-меки,

ослепях – да не виждам как си тръгваш след час.

 

После юли престана да е пристан за лято,

дръпнал грешната струна на раним клавесин.

Но ме буди усмивка за дланта ти, която

бе завинаги моя – от среднощ до един.

 

ПРИЗНАНИЕ

 

Тя е просто усмивка, която и слънцето сгрява,
даже някой без жал тези устни с тъга да съшива.
Да останат дори шепа кал и изсъхнала плява –
тя гнездо ще направи от тях. И ще бъде щастлива.

Тя е просто улук, в който гъста мътилка изтича.
И изплаща докрай чужди грешки, вини и пороци.
Като майка добра – безусловно и нежно обича
и съзира надежда през най-непрогледния процеп.

Тя е просто мираж в неуютната земна пустиня,
но превръща деня в необятен оазис, за всеки.
И постила косите си – меко по тях да премине –
онзи, с морни нозе, опознали трънливи пътеки.

Тя е просто сълза, сбрала всички човешки тегоби,
Ала нейните – кой ще успее смирен да изплаче?
Тя не иска слова върху тежкия камък надгробен.
Само глътка сърдечност, преди да я срещне палача.

Тя е просто цветче, зажадняло за предана ласка.
Все едно, че животът я смазва с ръждива верига.
Не лети през света в подобаваща царска каляска,
ала тя е Жена. И да бъде такава ѝ стига…

*на всички жени, които се припознаят в стихотворението

 

ИЗПРАЩАШ МЕ ДО ЪГЪЛА, СЛЕД КОЙТО…

 

Най-краткият ни път е извървеният.

Най-истинската мъдрост – непризната.

Мълчанието е опровержение,

че има лек, по-скъп от самотата.

И не една следа ме е препъвала –

душата ми е опитно стърнище.

Изпращаш ме по мръкнало до ъгъла,

след който няма никого и нищо.

След който е единствено затишие

и пулсът е незрим, но осезаем.

Последните желания – издишани

от тялото, получено назаем,

от пясъка на замъци рисувани,

от устните на земните съблазни.

Приема ли отвесното пътуване,

ръцете ми е нужно да са празни.

Зад теб отдавна всичко се е сринало,

едничка пепелта до бяло свети.

Разбирам, че и ти си само минало.

 

Но в камъка дори пониква цвете…

 

ПРЕДБЪДНО

 

Недокоснали още със сърца устремени

онзи изгрев, над хълма – равнодушен и стръмен –

все по-ясно усещам, как вървите през мене,

как пулсирате живо в мисълта и кръвта ми.

Зная колко е ценно всяко дъхче в гърдите,

пълно с мъдрост космична и калория вяра.

Наблюдавам в блаженство как предутринно спите,

младостта си припомням – кратък звън на китара…

После трябва на пръсти да се вдигна отново –

да ви видя очите – две-три преспи над мойте.

Няма как да поискам днес гнездото орлово,

да сваля в низините и да кажа: “Постойте!…”

Щом крилете са здрави – ще последват целта си.

Но усмивка на нежност върху устните спира –

някой ден синовете своя дом ще потърсят,

любовта ще им бъде най-добрата квартира.

И сълзите неволни ще са блясъче само

от безкрайното слънце на вселенската сцена.

И нощта ще възкръсне, чула тихото: „Мамо“,

а перце ще се спусне над дланта уморена.

 

СМАЛЯВАМ СЕ ДО СЯНКА НА СЪЛЗА

 

Под манастирската лоза, потрепваща с изящни листи

от ласката на благ ветрец, присядам в утринта безмълвна.

Безвремие през мен ръми – с невинността си да пречисти

душата земна и отвъд в светлинна нежност да покълна.

 

Препъващите страхове, човешки страсти и неволи

с червивата си слепота, сърцето – ябълка прояли –

обратно нека изпълзят и във предчувствие за пролет

да се превърна и спася от този свят така печален.

 

Какво оттук да отнеса – отломки прашни съдбини ли?

Баласт ненужен са дори и най-достойните победи.

Красивото ще сбръчка цвят. Най-верният – ще измени.

Щастлив е и благословен духът безмерно чист и беден.

 

Но ненаситни сме, уви… Горим в нелепа надпревара –

блещукащата слюда-чест зениците наивно мами.

Но кой Единствен е велик, припомня всеки атом вяра?

Молитвата е онзи миг, когато празна е дланта ми…

 

Подбила пръсти и пети по стръмните житейски писти,

издъхвам в сетния си сън, за да се сбъдна Там отново.

Под манастирската лоза, потрепваща с изящни листи

потъвам в мъдра самота – да чуя Неговото слово.

 

 ПО ДЕКОЛТЕТО НА БИТИЕТО

„…Бъди ми настояще.”

                                   Добри Жотев

 

Отричах те – опарена от опити,

но може би сърцето се привърза

към светлите нюанси на живота ти.

Сега в картини призрачни замръзвам.

 

На нежността цветчето е загинало

и суха клонка дланите ни дращи.

Какво, че имах с теб прашинка минало,

щом никога не стана настояще?

 

Не срещаха случайните ни вечери

на изгревите ласката свенлива.

Удавихме се в думите изречени,

сломихме се, след дълга съпротива.

 

Повярвах в близостта ни. Ще ме съдиш ли?

Днес погледът ти нямо ме отпраща.

Какво, че виждах в тебе късче бъдеще,

щом никога не стана настояще?…

 

ТИ ЛИ?

 

С дъжд от безмерна тъга, с крехка самотност примесени,

с вино от нежност опѝти, с дъх на поле хризантеми,

като презрели зърна – капят в душата ми есени,

стичат се в облачни нощи – топли, изящни и неми.

Дълго за тях ме боля. Жадна за сетно умиране

губех се в тежкото жито, ровех под думи и корени.

Търсех шевици – земи – с песен и кръв избродирани,

шепот на гниеща шума, за да се сгуша в покоя ѝ.

И сред листата – щурче, в хладната влага простинало,

а из косите ми тъмни – плаха светулчица скрита.

Нека за миг се простя с неизбродимото минало,

нека в скръбта си потъна, никой за мен да не пита.

Четири пласта кобалт спират небесното дишане,

дращи безръко весло по хоризонт недоплуван.

Бавно отекват в съня ми стъпки на мисли угрижени.

Пролетен грим на утопии. Лятна премала бълнувах.

Тъй всекопнежно живях, глуха за хора и гларуси,

ала дочаках пороя всяка виновност да снеме.

Обезсърчена, без страх да се усмихна пред края си,

чула как никне в дланта ми новороденото семе.

Великолепно добри – блудни тежнения – плесени,

скрап от ръждиви обиди, тъй милосърдно отмили –

някой покани в света ми тези пленителни есени!

 

Питат зениците лунни с тихо признание: Ти ли?…

 

 ===============================================================================================

 Повече за авторката може да прочетете тук.

 

П.С.

Ще се радвам тези, които ще си поръчат и прочетат стихосбирката, да ми пишат и споделят своето усещане от споделеното в нея.

МБ

 

 

Сувенир, подарък, късметче – рисувани камъчета за всеки повод!

Изненадайте своя приятел, близък, познат, любимия преподавател, (съ)ученици, колеги, добри съседи, роднини…

Зарадвайте компанията или най-скъпите на сърцето Ви хора – без повод или за конкретен празник.

 


ИЗРАБОТКА НА ИЗДЕЛИЯТА ОТНЕМА ОТ НЯКОЛКО ЧАСА ДО НЯКОЛКО ДНИ, СПОРЕД СЛОЖНОСТТА НА ИЗПИСВАНЕТО, ВРЕМЕТО ЗА СЪХНЕНЕ НА БОИТЕ, ЖЕЛАНИЯ ОТ ВАС СРОК И ОБЕМА НА ПОРЪЧКАТА.

С  УДОВОЛСТВИЕ ЩЕ ИЗПЪЛНЯ И ВАШИТЕ ИДЕИ ЗА ПОЖЕЛАНИЯ И ЩЕ ОТГОВОРЯ НА ВСИЧКО, КОЕТО ВИ ИНТЕРЕСУВА НА ПОСОЧЕНИТЕ КООРДИНАТИ ЗА ВРЪЗКА


 

Може да направите своята индивидуална поръчка още сега:

– За да отправите лично послание към любимия човек за Св.Валентин и/или друга специална дата или  семеен празник

– За да изпишете името на Ваш близък върху камъче- комлимент към подарък за  неговия имен ден

– За да изразите нежно признание за Деня на майката-Осми март: „Ти си ми всичко“, „Благодаря за всичко, мамо“ и др.

 

– За да заредите с настроение и сила приятел в труден момент: „И това ще мине“, „Усмихни се!“ , „С теб съм…“

 

– За да пожелаете с най-светли чувства : „На добър час!“ или „Потътен вятър“  за новия старт в живота на абитуриентите

 

– За да изразите съпричастност и подкрепа към Ваш близък, който започва нова работа или проект:  „Кураж“, „Успех“, „Вярвам в теб“

 

– За да мотивирате себе си и наредите на бюрото си камъчета с надписи „Мога“, „Вярвам“, „Постигам“ и др.

 

– За да зарадвате с лично послание младоженците и направите още по-красива тяхната сватба

 

– За да подарите зодиакален знак-талисман или някакъв закачлив ваш поздрав с пожелание за един незабравим и забавен рожден ден

 

– За да имате оригинални късмети с пожелания за Нова година, които могат да бъдат съхранени дълго време и да напомнят за    споделените емоции от празничната нощ и за Вашето внимание. (Късметите могат да бъдат предоставени в желана от Вас бройка в красива опаковка от органза)

 

ДРУГИ ПРИМЕРНИ НАДПИСИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗПИСАНИ ВЪРХУ СТЪКЛЕНИ И РЕЧНИ КАМЪЧЕТА:


 

„Вече ми липсваш“, „Гордея се с теб!“, „Дай ми време“, „Обичам те“, „Остани с мен“, „Искам да остареем заедно“, „Жена и половина!“, „Мисля за теб“, „Честит празник!“, „Ти си моето щастие“, „Забавлявай се!“, „С теб съм в Рая“, „Ти си чудо“, „Честит нов дом“, „Честита рожба“, „Брат-мечта“, „Сестра-съкровище“,  „Тъща-злато“, „Най-добрият баща“, „Най-красивата майка“, Здраве“, „Късмет“, „Хармония“, „Любов“, „Шанс“,  „Мечтай“,  „Радост“,  „Надежда“, „Пари“, „Хъс“, „Обич“, „Нежност“, „Вяра“

381793_2368097116609_345202410_n

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

автор: Милена Белчева  ®