Милена Белчева

Понякога „случайно“ се отбивай щом зърнеш лъч през черните завеси. Дори тогава с друг да съм щастлива, да ми е вече все едно къде си… Да ми е мирно, кротко и значимо, забравила съвсем за близостта ти. Дори да е в безкрайно пуста зима, дори да сме по-малко от познати. Не казвай нищо, нито ме […]

Всяка крачка към тебе беше крачка назад. Всички шепоти нежни в нас отекваха – грачещи. Светлинката отведе към подземния свят. Близостта се превърна в непредвидено свлачище. Бях замесила хляба, но просъхна съвсем. Нераздаден остана. Спят души незаситени. Не успяхме небето в своя дом да внесем. Празни думи градяха пред очите ни зидове. Уморена от битки […]

  Безсмислена е всяка съпротива и нека тази плява изгори на чувствата-от кимване по-кратки, с които изведнъж ме приземи. Днес няма за излитане площадки. Най-хубавото лято си отива, преди да е започнало дори. Събирам ли на утрото нектара, отровата ще пия на нощта. Покълнали сами от суетата, превръщаме се в същите неща, умът, които трескаво […]

Лъчът от лампата стройно се плъзва по мекия дъх на чаршафите – замества твоето място отдясно. Притиска се светло по всички извивки, завидно ловко и самодоволно ми измъква неизменните пъстри чорапи за сън и флиртува с босите ми пръсти. Трепти като арфа по безкрайните ми бедра, прогалва изящно гръбнака ми и пръска душата си на […]

Животът – саламандър лъскав на пътя без вина попада. Човек надменно го отблъсква като поредната досада. Човекът – волята послушал, настъпва го по опашлето. А той се плъзва равнодушен, без нищо да му е отнето. Животът – цялостен и вечен от тленността не се вълнува. Защото няма свят сърдечен, във чийто плен да съществува. Животът […]

Успокой се, душа! Колко кръста – все чужди понесе?! Непосилно е даже своя собствен да влачиш нагоре. Пътят става пред теб все по-стръмен, самотен и тесен. Утаяват се в мрака неизбежно тъга и умора. Успокой се, съдба! Разпродадоха всички билети, ще се падне на всеки по парченце житейска отплата. Угнетеният дух в непрогледната нощ ще […]

И болка бях, и сладостна нега, но някак същността си не откривах. В канал нечист засмуква ни света и е излишна всяка съпротива… Еднакво уморяват всички страсти, в хармония привидна от контрасти. И щастието, казваш, е беда, а всякоя трагичност е красива. Дали загубих слух за новини, но стана ми деня безинтересен. В кръвта нахлуват […]

  Голямата стрелка на мисълта ни, описва тази скучна траектория на чувствата ни дребно-измеримите, увиснали на малката стрелка. Минава секундарникът – неволя с привидно равнодушие отгоре им примигва с тъмни клепки и въздъхва живота между „после“ и „сега“. И крачим през понятия и цифри, пристъпваме на заден от съмнения, притичваме към поривните щастия, забиваме се […]

Смаляваш се, заключен в убеждения, а вътре в теб умората расте. Поглъща пътя цял – неосветения и трескавост поражда – на къде? Към тази ли инертност, към онази ли, щом всеки нов мотив ще измени?!… Душата паразитно са пролазили събудените сенки на вини. Безжизнените сокове замръзнаха, стъблото се преведе и една тъга необяснима дави въздуха […]