Милена Белчева

…и мигчета крада тебеприсъствие, да прося предстоящи е излишно. С копнежа си – до крайчеца на пръстите в тих унес се опитвам да те вдишна. Мълчанието прави ни безформени и слети с празнотата нежнолика. Разсипват се неслучените спомени в бездънните покои на тъмника. Блаженството в зениците ти вперени присяда в чисто голите чаршафи. Дори и […]

Глухарчета изсвирват тишините, с най-меката въздишка на клавишите. Сега светът е много бял и ситен. Контурите на времето – издишани. Битийната мастилница е суха, писмата със съдбите – неизпратени. Копнежите обувките събуха и легнаха с лице към необятите. Платих и аз на щастието заема. съществен стана фонът, не героите. И близостта е все по-осезаема, но […]

Дъждът се отронва от левия ъгъл на дните ни, в душата ни страници тихо прогизват от влага. Светът отсънува маршрути с тревожност преситени, а някой неверник последния изход отлага. Жълтиците – време нехайно в прахта разпилени са. Под хладните пръсти немее греховно вретено. Буксува сърцето, вземено в битийната мелница, но пак не оставя да бъде […]

Отминало и идно – само скреж, полепнал по гръдта на храста розов. Попарени в тъга ще изгорят. Когато си готов да отдадеш – не стискай жадно падналия цвят. На истини не вярвай под хипноза.   Наднича онзи повик милостив от плахите зеници на ескиза, в които свърши въгленът неук. Преминеш ли битийния си риф ще […]

От взиране в познати хоризонти оптичната ни сила се смалява. Класът отдавна зърното изрони, но кой го търси в купчината плява? Умората е някак неизбежна, пришита по контура на клепача. И никой красотата не превежда, и тя отдавна нищичко не значи. Разхождаме напрегнатите мисли в галерии от сенки и ескизи. Самотен тъмен призрак е надвиснал, […]

Най-краткият ни път е извървеният, Най-истинската мъдрост – непризната. Мълчанието е опровержение, че има лек по-скъп от самотата. И не една следа ме е препъвала – душата ни е опитно стърнище. Изпращам се по мръкнало до ъгъла, след който няма никого и нищо. След който е единствено затишие и пулсът е незрим, но осезаем. Последните […]

И мислите далеч оттук засели в обсебили покоя ти коси. Усмихвам се в безмълвните недели, но в тях дори и призраче не си… Приех, че пак избираш друг маршрут, но издаваше ме онзи зов в гласа. Гнездото ми е все така уютно. Красиви ли са Твойте небеса?… И детска обич в слънцето покълна – кората […]

  Не ми подарявай крила – нямам нужда от полети! Небето е грим за безброй уморени очи. Не взимай багаж, който тегли надолу. И моля те, щом искаш простор – хоризонтите сам заличи. Нима провинен ще наказваш живота си в ъгъла, че все изостава или безвъзвратно тече? И теб същността му безлика докрай е изпълвала, […]

Тази дивна печал е обзела на душата фриволния полет. Ще достигнем навярно предела, без да знаем дори – за добро ли? Или трябва в познатите дири да потъваме още животи, неприели, че всеки умира и се ражда безмерно самотен, търси мъдрост в света неразумен. С бяла пръст светлината почерня, щом заспива с молитвени думи, а […]

Деколтето на спомена се раздърпа нелепо и оттам само сухо неспокойство наднича. Стискаш думите вятърни в изпотената шепа- да забравиш за кратко, че си нищо и ничий. Самотата, отровена с нежелани бъртвежи триумфираща тръгва и оставя те в кюпа, пълен с прах и съмнения и от минало тежък – колко вещи и срещи през живота […]