Косата ми – минала е през какво ли не – през прозрения и главоболия, през влюбвания и раздели, през нежно вдишване и галене от мъжки пръсти, през рошене от децата, през въшки и газ, през скубане за училищни плитки. Преживяла е моменти на заплитане, за което са нужни час и половина разшиване косъм по косъм с игла 
😛, дълги зими, в които го играе шал и палави лета, извисени до азиатски кок. Имала е емоционални периоди на русо и огнено червено, оцеляла е след закачане в брави, презрамки, обеци, очила…
Спомня си как е била безкрайно самотна и утешително милвана, била е и под кръста, и над ушите. Рошава и пригладена. Слънчева, дъждовна, гръмотевична… Оцапана със сладолед или свежо уханна, след дълга баня. Ухаеща на море или на пушек след часове печене на любимият ми пипер. Тиха и бъбрива. Уморена или пълна с живот…
И все пак я обичам и досегът с нея е едно от удоволствията ми през деня.<3
Милена Белчева
