Tag Archiv: еделвайс

Поетичен конкурс „Златен Явор“ 2014 ( II- ра награда)

Проведе се четвъртото издание на поетичния конкурс Златен Явор учреден от Младежко Обединение на БСП в памет на великия поет и първи кмет на град Гоце Делчев – Пейо Крачолов Яворов. Конкурсът, който се наложи като силна арена за лирици от всички възрасти и тази година бе с голяма конкуренция. Над 40 участници от цялата страна и чужбина изпратиха свои стихотворения, а между тях имаше и именити творци с по няколко стихосбирки зад гърба си. В крайна сметка спечелиха най-заслужилите според компетентното жури, съставено от литератори от трите средни училища в град Гоце Делчев. Конкурсът започна с рецитал на стихове на Пейо Яворов, представени от прекрасната водеща на конкурса Валентина Червенкова. Последва и обявяване на призьорите, които бяха наградени от зам.кмета и председател на Младежко Обединение на БСП – Богдан Боцев.

В първа възрастова от 16 до 101 години на първо място бе класирано стихотворението „Криеница” на  Елена Биларева – известна като нежното перо на Гоце Делчев, поетично сребро заслужи варненската поетеса Милена Белчева с красивото си произведение „Левият ъгъл”, а в конкуренцията на професионалисти, но напълно заслужено трета награда получи ученичката в НПГ”Димитър Талев” Елена Апостолова с произведението си „Тя”. Поощрителни награди получиха Виктор Кападжиев със стихотворението „Спомен“ и Мария Менова с „Ела“.

При по-малките във възрастова група до 16 години, спечели Ваня Рончева с нейното страхотно стихотворение „Любов”, втора в тази категория се класира Елисавета Тункова, а престижното трето място взе Кристина Попова със стихотворението „Понеделник”. Поощрителни награди получиха Гергана Парахулева и Александра Иванова.

За да адмирираме спечелилите в двете категории Елена Биларева и Ваня Рончева, публикуваме техните стихотворения заслужили златото на ежегодния поетичен конкурс Златен Явор.

 източник: Гоцето

 

Това е отличеното ми стихотворение:

 

Отстояние

 

Дъждът се отронва от левия ъгъл на дните ни,
в душата ни страници тихо прогизват от влага.
Светът отсънува маршрути с тревожност преситени,
а някой неверник последния изход отлага.
Жълтиците – време нехайно в прахта разпилени са.
Под хладните пръсти немее греховно вретено.
Буксува сърцето, вземено в битийната мелница,
но пак не оставя да бъде докрай съкрушено. –
Кръвта, прималяла, защо не признава умората,
какво още иска, след бягства по зъбери коси,
в ненужната клопка на опит и памет, затворено,
нима свойто бреме човешко докрай ще износи?
Блести еделвайсът в покоя изящен и истинен,
дъха си велурен над урви и бездни възнася.
Далечен и мъдър – приличаш на него. Единствено
в тъгата успявам да пратя към теб любовта си.

 

автор: Милена Белчева

 

 

Отстояние

Дъждът се отронва от левия ъгъл на дните ни,
в душата ни страници тихо прогизват от влага.
Светът отсънува маршрути с тревожност преситени,
а някой неверник последния изход отлага.
Жълтиците – време нехайно в прахта разпилени са.
Под хладните пръсти немее греховно вретено.
Буксува сърцето, вземено в битийната мелница,
но пак не оставя да бъде докрай съкрушено –
кръвта, прималяла, защо не признава умората;
какво още иска, след бягства по зъбери коси,
в ненужната клопка на опит и памет, затворено,
нима свойто бреме човешко докрай ще износи?
Блести еделвайсът в покоя изящен и истинен,
дъха си велурен над урви и бездни възнася.
Далечен и мъдър – приличаш на него. Единствено
в тъгата успявам да пратя към теб любовта си.

Автор: Милена Белчева
изображение: интернет

 

 

1625710_584009251690278_1906566368_n