Той е необикновено прозорлив, проницателен, провокиращ. Дори понякога да гледа мрачно и сериозно, има цветна, сияйна душа. И…озониращо чувство за хумор -неподражаемо, често неразбрано, но за тези, които „трябва“ – моментите, поръсени с прашеца на поетичното му остроумие, са истински празник. 🙂 Споменавайки празник, днес самият „виновник“ има такъв и макар да не приема земепребиваването си с охота или поне смирение, камо ли да чества, не ми пречи да кажа няколко мили думи, с които го поздравявам. Както и себе си (колко неуместно гордо), че го познавам. Всъщност, думичката, която най-точно би дефинирала усещането животът да те срещне с толкова вълшебно същество, е може би Радост.
Безспорно, Венцислав Василев е и възхитителен поет и ще ми простите, че често може би „натрапвам“ сътвореното от него с несдържано детско вълнение и емоционалност. Също така, той може да порази и най-непоколебимия в убежденията си човек с феноменало прецизни аргументи, хирургически точни преценки, сепващи логически анализи и ораторско майстроство. В бонус – Венци е сърдечен и интересен събеседник и приятел, с отличен усет за мода и изискано „кулинарно небце“. С риск да прозвучи малко шантаво, ще перифразирам една стара реклама на Тефал, която мога да отнеса към него – „Каквото прави, го прави добре“ :)) Но не тези характеристики „правят“ неговата личност толкова специална (добре, че е далеч и не виждам възмущението му, ако чете тези редове :))
Това, което го отличава от масата е и това, което го кара да страни от нея. Рентгеновият му поглед и поразяващо дълбоко вътрешно усещане и разбиране на нещата от живота и отвъд. „Умението“ му да пребивава в една трудно достижима за инертния човечец реалност, дарбата му да жонглира майсторски с думите, но и да потъва в онази неописуема, жадувана мистична често Тишина. Необятна е „неговата“ Вселена и непроследими траекториите на духа. Но за нас остава усмихнатата възможност да усещаме росата по златните розови листенца на познанието, което носи и да смалим до атомче, ако не до пълно изчезване – самоувереността и личната си гордост пред Величието, за което ни „говори“ неговата мъдрост или мълчание. И не, не мислете, че го величая и правя някакъв PR. Славата на величието е присъща само на Един. Венци е едно поне привидно обикновено и съвсем несъвършено, макар доста симпатично съществе, минаващо през годините на своите житейски баири с телешка упоритост и дързост. Може да обърне безмилостно душата ти с хастара навън, но може да те умили до сълзи с приятелски жест. Да окоси всичките ти мечти и надежди, но само за да видиш отвъд избуелите треви на своите представи и желания едно друго поле, посока, Път. Нужните…
Та, нека е честит, понесъл товара на своите все още само 30+ земни години. Да ни приземява и извисява, когато е нужно, да му е все така обичливо и красиво в дома и сърцето и да ни радва със светлописите си, част от които може да прочетете тук.
А за тези, които ще поемат риска към едно по-дълго и мистично пътешествие, нека надникнат през тази вратичка.
5.5.16
С признателност и приятелска симпатия,
МБ