Това е стихотворението ми по случай:
БАЛ НА ПОЕЗИЯТА „РИСУВАМ ТЕ ЖИВОТ/2019”
Смирените нюанси си избрах
Eдин и същи път – с безброй пейзажи.
Преди, сега и след – в смълчан триптих.
Дали наивността ще ме накаже,
че твърде рано и` изневерих?
Че твърде дръзко скочих надълбоко,
а бисери от дъното не взех!
Пред мен изплуват хиляди посоки,
но този свят все тъй е пуст и вехт.
Но този свят е друг във същността си,
ако се вслушам в онзи мъдър глас.
И плисва златен дъжд в деня навъсен,
копнежите притихват в тюркоаз…
Животът зърва в свойто огледало
из сметищата мрачни на греха-
невежеството земно-разпиляло
забравените скици на духа.
Въздъхва, милостиво ми подава
от скицника на времето – лист нов.
И тихо чака моята проява –
на глупав шут, или на философ.
В очите ми – палитра от сезони.
В сърцето скрит е не един сюжет.
Днес ангел съм – от рая си изгонен.
И демон жив, в перото на поет.
И с кал рисувам, с огън заличавам.
И цвят, и звук искрят на шир и длъж.
Но четката да движи, се надявам,
единствено Творецът Всемогъщ.
МБ/ ladyinblack / Варна
