Tag Archiv: Норбеков

Моето ново „аз“ на 40 :)

⚜️Ако кажа, че навлизането в 40-те не беше голям стрес за мен, ще излъжа. Минах през всички фази, за които пишат психолозите и споделят познати и непознати. Но не мога да кажа, че ми е било най-комфортно в 30-те, защото още не знам какво предстои в следващото десетилетие. Може да е по-хубаво, по-пълноценно и по-спокойно.

⚜️1. Научих се да вземам по-лесно трудни решения. Когато нещо не върви-не върви! След като съм вложила време, енергия, емоции, знание, желание и себеотричане в едни отношения – служебни или лични, а ситуациите стават все по-усложнени и смазващи психиката ми, просто ги прекратявам. Когато си на 20, можеш да дадеш шанс и да изчакаш няколко години обстоятелствата или партньора да се променят, но след 40 е неестествено и нелогично да разучавате и приемате роли и образи, които не ви карат да се чувствате комфортно. Ако човек е зрял и отговорен, той ще е такъв, без значение дали е на 5 или 55, ако винаги има инфантилни удобни оправдания, този условен рефлекс, действал успешно през досегашния му живот, няма да се промени. Всяка раздяла е неприятна, дори тежка. Под каквато и форма да е съществувала като емоционална, финансова, социална или друга обвързаност. Но да агонизираш, още и още, е абсурдно. Реших, че ако ще поемам рискове, то да са свързани с хубави, зареждащи и интересни неща, а не такива, които ще ме изцеждат, обезверяват и обезценяват.


⚜️2.Имам баланса между това да съм достатъчно компетентна и информирана и същевременно жадна да навляза в света на нови професии, дестинации, култури, общества, теми, които ме интригуват и привличат. Имам стабилно образование, което ми дава самочувствие и спокойствие, но имам и енергията да се развивам и в други области и посветя на нови занимания, дори да е само за удоволствие. Все по-слабо ме вълнуват дребнотемията, светските клюкини, личните драми на хората. Не заравям глава в пясъка, но спазвам нужната хигиена на общуване и информация. Не изпитвам необходимост да споделям целия си живот, натоварвайки приятелите си с оплаквания, или заливайки с безброй емоционални публикации социалните мрежи. Давам съвети, ако ми бъдат поискани, но се опитвам да имам хармоничен живот, който ми харесва и да бъда добър пример за себе си, най-вече.

⚜️3.Ценя времето си и се старая да не го пилея за безполезни неща. Но това ми дава възможността да се отдавам на зареждащо „нищоправене“, без угризения колко неща бих могла да свърша в този момент. Ако имам ентусиазъм, мога да лъскам фугите в банята до 4 сутринта, ако не ми е работно, мога да оставя мивката с чинии за утре или да прехвърля не само тази грижа на децата, без това да ме прави лоша майка в моите или техните очи.

⚜️4.Повечето жени на 40, казват, че вече знаят какво искат, аз съм знаела от дете какво желая, кое е моето призвание и в някаква степен по-важните неща са вече факт. Разликата на тези години е, че знам колко съм готова да платя за това, което смятам, че ми е нужно в живота. Кога си заслужава да дам не малко пари за някоя фантастично скроена дреха, и кога мога да си взема невероятно красив шал „секънд хенд“ за стотинки. Кога си заслужава да се боря чрез 100%-во безусловно себеотдаване за една връзка, и кога дори най-малкият жест не си струва да бъде подарък за неблагодарен и егоцентричен тарикат, който съм имала неблагоразумието да се обикна силно. Знам границата, след която любовта се превръща в търговия, мазохизъм, изгнание дори. И вече не я прекрачвам, дори съм нащрек да не я доближавам. Знам кога една работа си заслужава парите и кога те експлоатират, а съгласието ти да стоиш в същата служба, при същите условия е показателно, че сама не се обичаш и цениш.


⚜️5. Знам че и физическото, и психическото здраве са моя безценен капитал, затова не си позволявам да неглижирам дори най-леките симптоми и не робувам на страховете си от прегледи и диагнози. Всичко е поправимо, ако се „хване“ навреме. Спряла съм почти изцяло месото и алкохола, но по философски, не по здравословни причини и не се самобичувам, ако се изкуша с плодова тарталета, порция миди с чаша вино, или неделно пиршество с пържени филийки. Избягвам вредните храни, но не съм почитател на храненето само треви и извлеци, най-малкото, нито са ми вкусни, нито ме засищат. Ако имам възможност, отглеждам сама някои зеленчуци. Намалила съм кафето до една, максимум две чаши дневно (повече като ритуал на умиротворение) и не изпитвам нужда от повече. Ако има дни, в които не ми се пие кафе, което толкова обичам, просто не пия. Не спазвам диети и двигателен режим, но ходя на танци и изминавам, когато мога мин. 6-10 км дневно. Бях „скарана“ с пиенето на вода, но за 2-3 години си наложих да спазвам правилото за минимум литър и половина и осъзнах, че е въпрос на навик. Отбягвам да пия течности преди, по време и непосредствено след хранене. Осигурявам си достатъчно сън, дори да е за сметка на непроверени домашни, неразтребена маса или недовършен проект, примерно. Уви, имам още да поработя над ранното лягане. Когато имам повече време, правя упражненията по системата на Норбеков или лек стречинг. Не харесвам мускулести жени с коремчета на плочки, които висят постоянно във фитнеса, няма да кажа нищо ново, но съм се убедила, че физическото натоварване е задължително за добрия вид и тонус.


⚜️6. Външно се харесвам повече, отколкото на 20 и съвсем малко по-малко, отколкото през 30-те си години. Никога не съм ползвала скъпа козметика, но купувам качествена, или си разчитам на домашно приготвени продукти за лице и тяло. С времето забелязах, че кожата по-лесно се пигментира, белезите зарастват по-трудно, напълняването се получава в най-нежеланите зони. В тази връзка се старая да се грижа много повече за очите, шията и ръцете (като козметика и упражнения), да спя по възможност по гръб (така не стимулирам появата на бръчки по деколтето), да не излизам без очила и слънцезащитен продукт и да не правя излишни гримаси. Ползвам много базови и етерични масла, които имат голямо приложение и ефективност в „борбата“ със старостта. Косата ми е все така прекрасна, въпреки белите кичурчета, но я боядисвам възможно най-рядко и то в естествения ми цвят. Експериментите от „гарваново черно до платинено русо“ съм ги забравила и не намирам подобни метаморфози за естетични. Според настроението, отделям по 2-3 минути за грим, или се случва с дни да излизам без никакви разкрасителни продукти върху себе си. Харесва ми самия процес на гримиране, но предпочитам да рисувам изобилно в скицника, отколкото върху себе си. Прекарвам много малко време пред огледалото, но почти винаги се радвам на това, което виждам.

⚜️7. Старая се да правя основно неща, които са ми приятни и полезни. Тази година си сварих няколко бурканчета сладко от праскови и малини, постепенно ще си спретна още зимнина, но със сигурност няма да се отдам на робството да варя лютеници, да правя туршии и сиропи, както се е случвало преди. Удобство е да имаш нещо домашно приготвено, готово и апетитно, особено когато навън фучи и нямаш никакво желание тепърва да готвиш, но консервираните храни далеч не са полезни, изискват място за съхранение и доста енергия покрай осигуряването им-да набереш или купиш продукти, да измиеш, нарежеш, свариш, охладиш, запечаташ и т.н. Същото е и с гладенето-занимавам се с него, само когато е нужно да изляза и дрехата ми е доста намачкана. Това предварително гладене с часове на 2-3 перални пране, от хавлийката до чорапчето, съм си го забранила.

⚜️8.Да живее практичността! С годините промених и гардероба си. Простих се с всички демоде дрешки, къси потничета и впити бодита, безформени екзотики и т.н. Неща, които ми стават, но вече не ме радват – подарявам, продавам, изхвърлям. Периодично правя ревизия и въпреки манията ми към рокли, обувки и шалове, се старая всичко да е практично, елегантно, изрядно сгънато и подредено по цвят, материя и приложение. Пазя и неща „за някой ден“, но поне не ги държа в гардероба. Харесвам много високите токчета, но ги слагам „на мястото на събитието“, или когато ще се придвижвам с кола. Повечето ми обувки са максимално удобни и подходящи за дълги маршрути. Харесва ми да съм „топ мацка“, но не на всяка цена. Купих си очила за компютър, макар понякога да забравям да ги нося. Да, важни са и предпазват, стига да не си по 12 часа взрян в монитора. Добрата чанта за мен е тази, „в която можеш да сложиш поне един хляб“, както казваше моя позната, затова днес повечето ми чанти са средно обемни, с много прегради. Ползвам три органайзера за джунджуриите и така намалявам безредието.

⚜️9.Промяна в настроенията. Като хамелеон съм. Напиращото чувство на безпричинна радост след няколко минути прераства често и в безпричинен плач. Понякога. Не само като ПМС. Започнах с времето да изпитвам не просто дискомфорт, а някаква физическа болка от шума, дори да не е непременно електрожен или зъболекарска машинка. Дразни ме силната музика, детското хленчене, тийнейджърските брътвежи и свиркания, пенсионерското мърморене, преминаващите мотори, всичко. Изнервят ме изкачащите отвсякъде велосипедисти, агресивните реклами, политическите дискусии, жегите, но мисля, че това е нормална реакция. Затова, при всяка възможност, се опитвам да си осигуря максимално време за релакс и презеражедане, съзерцание. Да си подариш уединение и покой, било то в луксозен спа-център, или на някоя тиха полянка, не е каприз, мода и излишно удоволствие, а нещо, което е необходимо ежедневно, дори за няколко минути.

⚜️10. Ако преди години ме радваше да купувам разни неща за децата, или интересни аксесоари за мен, сега най-важните ми разходи са тези, свързани с уюта у дома. Близо 20 години, поради безброй други грижи и липса на минимални дори средства, не бях правила нищо, което да ме кара да се чувствам комфортно вкъщи, разчитах основно на това да правя размествания, да разнообразявам с декорацията, но дотам. Обзе ме нова мания по винтидж стила и „art deco“ периода, най-после грозните крушки, висящи на кабел, са заменени от изящни ретро полилеи, а хола превърнах в красива бяла спалня. Вярно, сега няма къде да посрещам гости, но реших че щом една трета от деня прекарваме в сън, то тази стая е най-важна. Лиших се от една-две почивки, прекарах дълги часове в преобразяване на стари мебели и аксесоари, но всяко усилие си струваше и се гордея със сътвореното. Нямах абсолютно никакъв опит и знания, свързани с реставрирането, но когато има желание, има и начини. Предизвиках творческия си дух и той се отзова и ми помогна да сътворя интересни неща, които ме радват.

⚜️11.Промяна в предпочитанията-„всяко зло за добро“. Спрях да гледам много от любимите си предавания (към днешна дата нямам и ТВ) и не се обременявам с нещо различно от романтични и биографични филми или добри комедийни сериали. Харесвам тихи, прохладни и кокетни ресторантчета с вдъхновяваща атмосфера и предпочитам да релаксирам сама или бъбря с приятели там, отколкото в който и да е модерен бар. В дискотека бих отишла, заради компанията, но не повече от веднъж годишно. „О, нямам време“ за това или онова, за мен е несъстоятелно оправдание. На 40 вече знам, че човек има толкова свободно време, колкото сам си определи, въпреки ангажиментите и сам преценява кои хора и дейности може да пренебрегне за сметка на други, с които ще има по-пълноценно изживяване.


⚜️12. Въпреки, че не съм първа младост, сега се чувствам все по-жизнена и по-свободна. Грижите ми, свързани с отглеждането на децата, както и отговорността не са намалели, но са станали по-различни. Както и тревогите – просто са от друго естество вече. Една майка никога не може да бъде напълно спокойна, но може да създава по-ведра, приятелска атмосфера, в която всеки да се чувства комфортно и достатъчно необременен от мърморене и безброй правила. Невротичните изблици са неизбежни понякога, но могат да бъдат контролирани. Трябва да „програмираме“ отговорност, а не страх – и в нас, и в семейството ни.


⚜️13. Вече нямам мечти, които да захранвам с енергия и стремеж. Имам желания, които се реализират сякаш от само себе си, но не напълно „случайно“, а и като следствие на мои избори, промяна в мислене и действия. Претърпяла съм не малко загуби и крахове. Не се научих да не се привързвам толкова. Няма как да възприемаш философски смъртта, без никаква емоция и чувство. Няма как да бъдеш „над нещата“, когато твоя вътрешен свят се срива и всичко, в което си вярвал се оказва илюзия. Всяка крачка, поглед, преживяване променят и са част от целия процес. Но това са нещата от живота. Земния.


⚜️14. Щастлива съм незаконно много с приятелите, които имам. Преди изживявах твърде драматично как десетки близки хора и семейства, с които съм поддържала отлични отношения, след като се разведох забравиха напълно за съществуването ми и че се виждам относително често единствено с две-три приятелки. Истински близка съм само с една, което днес ми е достатъчно ценно. Нямам вече нужда някой да храни егото ми с повече внимание. С останалите, които влизат в категорията „добри познати“, си оставаме такива и се радваме искрено на случайните си срещи. Но те си остават такива. Разбира се, всяко ново запознанство е добре дошло, действа освежаващо, но сигурността да имаш приятел, избран за такъв за 1-2 мига, но проверен през годините, е незаменима.

⚜️ 15. Научих се да върша доста „мъжки неща“ в дома, колкото и да ми е неприсъщо и трудно. Но постигнатите умения ми дават самочувствие, че мога да се справя с почти всичко. Когато ми е нужно вдъхновение, сама си го намирам и сама лекувам душата си. Мрежата е пълна в мотивиращи истории, мисли, филми, изображения, музика. Когато ме скапят битовизмите или съм емоционално разстроена, си припомням, че на фона на всички лични и обществени драми в човешката история, моите са съвсем незначителни, колкото и важност да им придавам в даден момент.

⚜️Все още ми предстои, ако е „писано“, да изживея радостта от това да имам споделени, смислени и красиви отношения със всеотдаен и достоен партньор отново не за месец или година, а „до сетен дъх“. Да намеря своята духовна общност, с която да имам по-пълноценно общуване и подкрепа по пътя към Бог, да разбера вълшебството на това да имам внуци някой ден. Да, предстои ми все някога и среща с „критическата“, но се надявам това да стане плавно и хармонично, без излишен стрес, за което ще се подготвя предварително с полезни практики.

Ще се радвам и Вие да споделите като коментар Вашите 40 и 40+ моменти!

 Милена Белчева©
А ето какво ме радва днес: