Милена Белчева

Утрото, топящо се в лавата на деня, като една неизменна част от всичко случващо се ме приема в своята прогнила лодка, без тайнствени обещания, упътващи знаци и интуитивни прозрения. Кафето-съпътстващ ритуал, превърнат в свещенодействие, глътка преживени несъответствия и захаросани празнословия, без които не можем… Стъпките на времето, след което препускаме със спортна злоба, в жалките […]

посветено Мъжете охладняват с есента. За зимата не ми се мисли даже. Косите по инстинкт ще разплета – да не премръзна в сянката на плажа. Пресипналата нощ ще приюти сиротните ми спомени за вяра. Но чувствата пред пътните врати – с невъзмутима трезвост ще разкара. Ще тръгнат в неизвестното и те. Смирено светлината ще покълва. […]

Умората ухае на мушкато, премръзнало в напразно суетене. Илюзията също ярко свети. Разбираш, че зависим си, когато прожекцията никой не отменя, дори при непродадени билети. Прехапва устни всяка съпротива – светът не е хазарт и хороскопи. Мастилото от страсти избледнява. Посятото расте или загнива. Сама вратата в тъмното се хлопва, привидното обрекла на забрава. И […]

Зает Заето Заети Телефонът Сърцето ти Часовете от изгрев до залез и вселените между тях. От юни до юни- студено. Зает Заети Заети Погледът Мислите Коленете от милост на милост ми вливаш живот. А аз го изплаквам- бездомна. Зает Заети Заето Късметът Маршрутите и Небето… Но стига за полет- за да си спомня колко са […]

  Петият юбилеен летен конкурс „По стъпките на лятото 2014“ официално приключи. И тази година беше невероятно успешен, със силно международно участие. Най-малкият участник беше на 10 години, а за горната граница да не говорим. В раздел „Поезия“ бяха публикувани 313 стихотворения, като близо една трета от тях бяха на чужди езици – предимно сръбски, […]

Вълна отне ми пясъчната къща, вината ме души – отново аз ли? Приижда самота. Брега прегръщат изхвърлените морски водорасли. Кога отмина златната наслада, какво от всяка нежност ще остане? Една сълзица лято меко пада по улея на глезени и длани. Отдавна хоризонтът разтопен е от парещи въздишки на невяра. Изчезват бавно стъпките зад мене и […]

* посветено „…хайде тръгвам“ – и ето, заблестяха внезапно всички изгреви смели – от среднощ до един. Този град се изгуби и притихнало капна, строгостта си превърнал в разтопен парафин. И завоите остри преминаваха в преки, изпреварили нечий любопитен перваз. Упоих се сред всички думи билково-меки, ослепях – да не виждам как си тръгваш след […]

    „МОРЕ, РАЗПЛИСКАНО В ДУМИ… НАГРАДИ ОТ ІV НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС „ГЕОРГИ ДАВИДОВ“ 2014г. ГОЛЯМАТА НАГРАДА „ГЕОРГИ ДАВИДОВ“ за първи път в историята на конкурса се поделя между две поетеси: ЕЛЕНА ДЕНЕВА и МИЛЕНА БЕЛЧЕВА. Ще ви предложа тук само по едно тяхно стихотворение, а вие им се порадвайте… ЕЛЕНА ДЕНЕВА Родена в град Дряново […]

Вечерта бе най-обикновена, вятърът сюжет не разпечата. Бе съвсем безличен мизансцена- само август, ти и тишината. Въздухът над улицата влажен, късните следи на минувачи. Нищо не успяхме да си кажем в този миг – откраднат и беззначен. Трябваше ли нещо да се случи? Сенчица на нежност да премине? Помня само отказът, забучен като трън в […]