Смирените нюанси си избрах

Това е стихотворението ми по случай:
БАЛ НА ПОЕЗИЯТА „РИСУВАМ ТЕ ЖИВОТ/2019”

Смирените нюанси си избрах

Eдин и същи път – с безброй пейзажи.
Преди, сега и след – в смълчан триптих.
Дали наивността ще ме накаже,
че твърде рано и` изневерих?
Че твърде дръзко скочих надълбоко,
а бисери от дъното не взех!
Пред мен изплуват хиляди посоки,
но този свят все тъй е пуст и вехт.
Но този свят е друг във същността си,
ако се вслушам в онзи мъдър глас.
И плисва златен дъжд в деня навъсен,
копнежите притихват в тюркоаз…
Животът зърва в свойто огледало
из сметищата мрачни на греха-
невежеството земно-разпиляло
забравените скици на духа.
Въздъхва, милостиво ми подава
от скицника на времето – лист нов.
И тихо чака моята проява –
на глупав шут, или на философ.
В очите ми – палитра от сезони.
В сърцето скрит е не един сюжет.
Днес ангел съм – от рая си изгонен.
И демон жив, в перото на поет.
И с кал рисувам, с огън заличавам.
И цвят, и звук искрят на шир и длъж.
Но четката да движи, се надявам,
единствено Творецът Всемогъщ.

МБ/ ladyinblack / Варна

 

тт

  • You are here: Милена Белчева » Поезия, Слово » Смирените нюанси си избрах
  • Tags:  , , , , , , , , , ,

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>