Съзерцание

 

Мистична и величествена сила,
която и руши, и съзидава.
Снагата си наперено извила,
предрекла и трагедии, и слава.
Изящна – за очите замечтани,
свирепа – към дошлите за крамоли.
Погалва в утринта момински длани,
а нощем пълни мрежите с неволи.
Река, която знае свойто име
и минало – на няколко езика.
Смекчава тихо профила си зимен
и нов живот по вените ѝ бликва,
щом вятърът априлски я целуне
и валс виенски плавно затанцува.
Магията – да минеш пътя лунен,
проблясващ в огледалото на Дунав.
Блаженството – да плиснеш за разхлада
лицето си с целителните пръски.
Да съзерцаваш лилията млада,
понесена на трон – зелен и лъскав…
И мъката в сърцето ти позната –
да зърнеш с хладнокръвие на влъхва
как кротко пеликан в далечината,
прегърнал самотата си – издъхва.

Милена Белчева

стихотворението участва в Антология „РЕКАТА и Третият и бряг“

С благодарност към г-жа Елка Няколова!

 

  • You are here: Милена Белчева » Без категория » Съзерцание
  • Tags:  , , , , , , , , , , , , , ,

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *