Сънен прашец по миглите

Утрото, топящо се в лавата на деня, като една неизменна част от всичко случващо се ме приема в своята прогнила лодка, без тайнствени обещания, упътващи знаци и интуитивни прозрения.

Кафето-съпътстващ ритуал, превърнат в свещенодействие, глътка преживени несъответствия и захаросани празнословия, без които не можем…

Стъпките на времето, след което препускаме със спортна злоба, в жалките си опити да го догоним…Да достигнем нещо, което не съществува.

Сънищата, които ще измислим, мечтите, които ще си подарим, любовите, в които ще се препънем..

Топлината на едно свръхволтово докосване, последвано от нечовешката ледност на безразличието.

Вдъхновението и рутината.

Онази необеснима ревност, която те кара да слушаш Пърпъл, отново и отново. Цветната въртележка на битието…

Отхапвам от ябълката на момента, преди да е отлетял и се питам:

Къде е посоката?…

 

автор: Милена Белчева

из „Ванилено небе“

изображение: интернет

 

blue,girl,photography,bed,morning,woman-518bb3660f844961b7264ce62168976c_h_large

  • You are here: Милена Белчева » Проза, Слово » Сънен прашец по миглите
  • Tags:  , , , , , , , , , , , , , , ,

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *