Не ми подарявай крила – нямам нужда от полети!
Небето е грим за безброй уморени очи.
Не взимай багаж, който тегли надолу. И моля те,
щом искаш простор – хоризонтите сам заличи.
Нима провинен ще наказваш живота си в ъгъла,
че все изостава или безвъзвратно тече?
И теб същността му безлика докрай е изпълвала,
преди да застинеш в откъснато звездно парче.
Но бродник си днес в лабиринт от следи и понятия
и всяка посока е път към триглавия змей.
Яви се сама мъдростта, но инертно отпрати я
в света, който вечно смирено пред нея немей.
Прие ориста, свободата остана отказана.
В зениците още е впито парченце стъкло…
Хвърли този прашен забравен хербарий от вазата.
Издишай докрая, каквото е вече било.
Нали пренощува в бордея на земното щастие,
танцува с трофеи, с мечтите на воля гуля?
Сега се пусни безметежно към изгрева прасковен,
пробудил с любов окосените тихи поля.
Reti ventos venari (лат.)- Да ловиш с мрежа вятър
15.12.13
автор Милена Белчева
снимка: интернет
