Милена Белчева

Още един млад поет – Мартин Спасов представи своята дебютна поетична книга в Морската столица. Срещата се състоя в творческия дом на ул.”Крали Марко” 11 и бе осъществена с любезното домакинство на Общество на младите писатели – Варна. Авторът е роден в Шумен и макар да не е толкова популярен сред литературните среди, бързо очарова с магнетичното си присъствие и оригинални творби почитателите на поезията. Мартин Спасов притежава деликатна душевност и остра мисъл. Излъчва безгрижието на младостта и светлината на докосналата го мъдрост. Той съзерцава как „дълбае резбарят Живот“ и как „някой пътува със прошка към някого“. Минава под „безцветна дъга“, избирайки „отвесната посока“. Пише за тъгата, но е винаги усмихнат. Има талант да изрази премълчаното и смело ни провокира с превърналото се в заглавие на книгата му заявление:“Аз мога да цитирам тишина“. Но освен тишина, в притихналата от очакване зала звучаха поетични откровения, свързани с вечните теми – приятелството, любовта, пътя и смисъла. Събитието уважиха и изявени личности, сред които Валери Станков, Ангел Дюлгеров, Николай Увалиев, Дончо Дончев, Богомил Аврамов, Никола Анков и др. Станка Бонева също впечатли присъстващите с интересна интерпретация на избрани произведения от книгата на Мартин Спасов и се присъедини към рецитала, заедно с останалите почитатели на автора, изявили желание да прочетат стихотворения от книгата.

Инициаторът на литературната вечер – Венцислав Василев сподели впечатленията си от прочетенитите лирични творби и представи част от думите на редактора – Виолета Христова. Със свой прочит на любими стихове от автора се включи и Маргарита Стефанова, която също тази есен представи дебютната си книга „Празни приказки за Франкенщайн“ в известната варненска галерия „Арт Маркони“. В края на вечерта поетесата Радостина Драгоева поднесе цветя от името на Сдружението на писателите – Варна и отправи благопожелания към госта за нестихващи успехи и вдъхновение. Независимо, че в днешно време инертността ни е превзела, а разликата във възрастта, позициите и ценностите ограничават онази така необходима приемственост, в културни събития като отразените все по-често откриваме примери на човешка доброжелателност и творческа подкрепа. И нека си пожелаем тази тенденция да продължи във времето.

автор: Милена Белчева

снимки: личен архив, Богомил Аврамов

„Напразно в себе си витая“ е втората поетична книга на Венцислав Василев, излязла под редакцията на Виолета Христова и представлява интересен подарък за ценителите на художественото слово. Творбите на младия автор са подчинени на една специфична вътрешна естетика, не само като текстово изграждане и звучене, но и като надсетивна визия и разбиране, необременени от наложени критерии и правила. Независимо от внушителния брой произведения, сътворени през последните две-три години, Василев публикува само, когато действително има какво да поднесе на публиката и доказателство за това са не само заслужените конкурсни награди и номинации, но и стотиците почитатели в литературните сайтове и социалните мрежи.

Подбраните стихотворения впечатляват със своята философска проникновеност и разкриват една по мъжки трезва, но упойваща с нежността си лирика. Текстовете често са аналитични, но без да изземват пространството и правото на читателите да изградят собствена представа и осъзнатост, свързана с житейските истини и личностни избори. Понякога в откровенията на твореца има умишлено присъствие на амбивалентни настроения и широко интерпретативни символи и герои, но този вътрешен свят изразява една поезия, към която човек не може да остане безразличен. Вероятно това е провокирало и представянето на още един професионален поглед – този на Станка Бонева, която поздрави автора и представи своя прецизен анализ върху интересното му творчество. С присъствие  уважи премиерата и Валери Станков. Освен градивна критика, отправена към своя прохождащ колега по перо в представената рецензия, озаглавена „Играещият в себе си човек”, изявеният поет не пропусна да отбележи, че стихосбирката, която е прочел, е „още един повод за радост, че мислещите хора в България не са се свършили.”

Водещата Милена Белчева представи краткото си слово, свързано с творчеството на младия автор и прочете респектиращите думи на редактора на книгата – Виолета Христова, а Сергей Сергеев поднесе отново свой римуван шарж, с който изненада Венцислав Василев и очарова многобройната публика. Сред гостите бяха младите писатели Мартин Спасов, Мариан Желев и Тодор Иванов, поетесите Галина Иванова, Маргарита Стефанова, Радостина Драгоева, Валентина Йосифова, Ваня Маркова и др.

автор: Милена Белчева за в-к Кил

           Къде са младите поети на България? Навярно странстващи из необятните траектории на душата или потънали безмълвно в едно следстихийно безвремие. Но един от тях, уморен от лутания в тематични ракурси и екзистенциални търсения, е намерил своето „тук и сега“ и има удоволствието да Ви покани на една наистина различна литературна вечер.
„Напразно в себе си витая“ е втората поетична книга на Венцислав Василев, излязла под редакцията на Виолета Христова и е интересен и ценен подарък за почитателите на художественото слово. Творбите на младия автор са подчинени на една специфична вътрешна естетика, не само като конструкция и звучене, но и като надсетивна визия и разбиране, необременени от наложени критерии и правила. Заповядайте да се насладите на впечатляващите със своята дълбочина философски прозрения и една по мъжки трезва, но упойваща с нежността си лирика.

На 4.9.2011г. в зала „Одесос“ на Археологическия музей във Варна се състоя премиерата на втората поетична книга на Петилина Петрова. „Вече съм те виждала“ е израз на една по-зряла личностна позиция и светоусещане и повод за нови срещи с почитатели на литературното творчество. Събитието бе организирано от ЛК „Касталия“, със съдействието на Силвия Благоева от БНТ-Варна и Милена Белчева, които представиха на многобройната публика щрихи от лиричния свят на младата авторка. Петилина е носител на редица награди в поетични и журналистически конкурси, за които по-подробно разказа г-жа Магдалена Маркова от литературен клуб и медиен център „Касталия“.

МБ

     Варненци и гости на града имаха удоволствието да присъстват на творческата вечер на кинорежисьора Вълчан Вълчанов, която се състоя на 19.08.2011г., в кафе-театъра на Фестивален и конгресен център. Събитието бе уважено от изявени личности в областта на науката и изкуството и допълни достойно културния календар на Морската столица. По време на срещата, ръководена от проф.д-р Георги Бакалов бе излъчен и документалният филм-портрет „Да изпиеш горчивата чаша“. Филмът, реализиран от студенти от Факултета по журналистика към СУ, представя избрани ретроспективни кадри от живота на Вълчанов и моменти от честването на 70-годишния му юбилей в дома на киното в София през 2010г. Присъстващите в залата с нескрито любопитство наблюдаваха отразеното събитие, както и заснетите интревюта с близки, приятели, колеги и почитатели на известния кинорежисьор.                  

      Многобройните желаещи да споделят своите спомени и впечатления от познанството си и работата с талантливия  юбиляр ни напомниха за мисълта на Юлия Леонтиева, че „творчеството е като тунел, по който болката се движи с радост.“ И действително, бившата спортна надежда Вълчан Вълчанов, независимо от своята трудна подвижност и преживени изтощителни препятствия, успява да бъде в творческа кондиция и не само да отразява животослучващото се, но и да реализира своите представи за света. Пред камерата на студентите, проф.д-р Георги Бакалов от СУ също изразява своето възхищение от факта, че Вълчанов почти никога не се поддава на мисли за болката си, а постоянно е отдаден на някаква интелектуална дейност, която го откъсва от тази „фатална битийност, в която е потънал“. Професор Бакалов споделя за още един интересен филм, сниман от Вълчанов през 1978г., „Акатист за св. Климент Охридски“, представящ кадри от анкета със студенти и преподаватели от СУ „Климент Охридски“, която показва невежество по отношение на патрона на университета. Този филм съдейства и индиректно за това, варненското училище „Климент“ да бъде преименувано на „Климент Охридски“, а по-късно и да се добави званието Свети, пред името. Впоследствие към филма са добавени и субтитри на английски, за да може да бъде излъчван и на гостуващите чужденци в нашата изследователската база на остров Ливингстън, която също носи името на Кл.Охридски. Освен този, Вълчанов прави втори авторимейк и на филма „Красавици за красотата“. Директорът на Културния институт при МВнР, д-р Людмила Димитрова с искрен патос говори и за първият мултимедиен спектакъл, създаден от Вълчанов, през далечната 1972г. Проектът е озаглавен „Приказка в картини“ и показва кадри от живота и забавленията на царското семейство, представени като символи на конкретното историческо време. В желанието си да подкрепи и провокира силният дух, новаторки решения и оригиналност в работата, режисьорът осъществява своята идея за приз „Горчивата чаша“, връчван от Факултета по журналистика. Обичаният актьор Джоко Росич с особено вълнение изтъква, че този почетен символ на изпитите разочарования, но и на съхранения кураж, е сред най-скъпите признания, които е получвал. Неслучайно и филмът е взаимствал заглавието си от тази уникална като концепция награда.       

                        В показаните кадри от тържеството видяхме и журналиста от БНР Кин Стоянов, син на покойния Радой Ралин. В краткото интервю Стоянов споменава, че с известния режисьор го свързва дългогодишно семейно приятелство и споделя още един любопитен факт, че Вълчанов в своята младост е бил дори и спасител на плажа. За спортните постижения и изключителната харизматичност в общуването, както и за същественият принос на Вълчанов в кинодокументалистиката разказа и изявеният публицист и политик Велислава Дърева, която е била негова студентка.  Учениците на Вълчанов бяха заснели и откровенията на известния академик Никола Манев, който живее и твори във Франция. Независимо, че е автор на над сто самостоятелни изложби, художникът сподели, че е възвърнал самочувствието си на творец, до голяма степен, благодарение на филмите за дългогодишния му творчески път, които Вълчанов успява да заснеме. Срещите на двамата творци протичат в изключително приятелска атмосфера и още първият филм се получава много откровен, човешки и максимално непосредствен. Самият художник признава, че прозорливият сценарист и режисьор, чрез своето творчество успява „да хвърли камък в заспалите духовни води“. Твърденията му, че Вълчан Вълчанов се отличава с респектиращ устрем, дипломатичност и непримиримост бяха подкрепени и от брата на художника-Добромир, който освен артистстична кариера, може да се похвали и също с постижения в изобразителното изкуство. Талантливите братя присъстваха и на самото излъчване на филма в залата на конгресния център.                            

                        Почти всички колеги и приятели на Вълчан Вълчанов изказаха мнение, че той е изключително целенасочен, прецизен и всеотдаен към работата си. Това доказват и многобройните награди, отличия и поздравителни адреси , изпратени за тържествената вечер от различни организации и публични личности, артистично представени и прочетени от проф.д-р Минка Златева. Атрактивният журналист Емил Розов също връчва на Вълчанов почетен плакат и грамота от името на Съюза на българските журналисти. Доц.Орлин Спасов от Катедра по радио и телевизия на ФЖМК към СУ, заедно със сърдечните поздравления към своя колега, изказва и дългогодишните си убеждения, че Вълчанов успява да заличи границата между преподаване, изкуство и живот. Поздравителни слова са отправени и от представители на Клуба на Юнеско в България, Фестивален и конгресен център, Олимпийски клуб Варна и мн.други.   Факт е, че много от хората, независимо в каква област се развиват и творят, получават твърде късно признание за труда си, а някои от тях биват истински оценени, чак след като напуснат земния си път. В тази връзка можем да предполагаме, че Вълчан Вълчанов е не само успешен, реализиран, но и щастлив човек. Голяма част от неговите студенти и колеги го приемат и като изявена творческа личност, но и като предпочитан събеседник и приятел. Надяваме се, че още дълги години той ще успява да съхрани своя устрем и добронамереност, дръзновение и заразителен професионализъм.

Милена Белчева

На 19.5.2011г. в Арт салона на Радио Варна се проведе тържество по случай 40г. творческа дейност на видния художник Радко Мурзов и школа по изобразително изкуство към Пионерски дом/ОДЦ в Морската столица. Вечерта бе съпроводена с изложба на най-добрите детски рисунки, награждавани в международни и регионални конкурси, както и картини на художника през последните години. Като бивша възпитаничка на школата, с радост приех поканата да се включа в представянето и творческия поздрав, наред с поетите Владо Стоянов, Петър Стойков, Иван Ставрев.

Ако желаете, заповядайте да разгледате страницата на школата.

МБ

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА И АВТОРА В СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ ВАРНА

Варненската поетеса Милена Белчева днес, 15.10. ще представи стихосбирката си „Ванилено небе“ от 18:30 ч. в сградата на „Сдружението на писателите“ в морската столица. Книгата е издадена през 2007 г. от Издателска къща „Стено“. Самата Милена Белчева е участвала със свои творби в издание на читалище „Просвета“- гр.Кула „Кулски поетичен панаир“ през 2007 г. и в „Нова българска литература-алманах поезия“ на издателство „Буквите“ през 2009 г.Поетесата е родена на 28 април 1977 г. във Варна. Завършила е висше образование във ВСУ „Черноризец Храбър“, през 2000 г. в специалност „Моден дизайн“ и втора специалност „Педагогика“. През 2011 г. предстои да се дипломира като квалифициран журналист към ИПО-ИУ-Варна. Тя е посещавала поетична школа „Прибой“- Варна, с ръководител Венета Мандева и има участия в радио предавания и училишни мероприятия.Милена Белчева има отпечатани материали във вестниците „Вестник за жената“, „КИЛ“ „Поглед“, „Нещата от живота“, „Женски свят“, „Уикенд“, „Аз, жената“, списание „Родители“, списание „На кафе“ и др. Тя има публикации и в различни поетични сайтове. През 2009 г. е създала свой блог /http://ladydream.blog.bg/, където публикува предимно свои авторски материали.През тази година Милена Белчева е инициирала създаването на Арт клуб „МонограМ“. Желанието й е да организира личности от Варна, които имат интереси/прояви в областта на бизнеса, изкуството и културата на тематичнии и презентационни сбирки, да ги информира за предстоящи събития, да представя дейността на изявени или непопулярни творци (писатели, художници, дизайнери, приложници и т.н.). Един от проектите на клуба е провеждането на „Поетично кафене“, инициатива, осъществявана с медийното съдействие на Кафене.бг.Милена Белчева има интереси в областта на изобразителните и приложни изкуства, моден и производствен дизайн, фотография, научна фантастика и др.

Източник: Днес+

На 26.06.2010г. в Археологическия музей в Морската столица, се състоя премиерата на романа „Демони“ на младата авторка- Мила Божкова. Красивата абитуриентка е възпитаничка на ЛК „Касталия“ към ОДК-Варна. Пише от дете, има и издадена стихосбирка, съвместно с Елеонора Граматикова. Ето и стихотворението, което и посветих за премиерата:

Разтапяне

на Мила Божкова

Съзвучия в очите ти танцуват
и утринно усмихват се мечтите.
А мислите в послания римуват –
на светове незрими красотите.
Дъхът, разпръснат в капчици възхита,
замира тих в предлятната омала.
И упоена от любов – залита
случайността, във истина преляла.
В сатенена прегъдка се заплитат
два стръка цветни, слънчево-сийяни.
И две зеници, пълни с ненасита,
докосват свойте най-вълшебни тайни!

Милена Белчева

Разговор по повод премиерата на книгата „Ванилено небе“. Милена Белчева гостува в сутрешния блок на ТВ – Варна, водещ – Силвия Благоева