Завърщи третото издание на Националния поетичен конкурс „Багри от Лом“. Милка Пиналска от село Градина, област Пловдив е отличена с първа награда за цялостно представяне. Поети от цялата страна изпратиха над 200 творби. Журито, класирало творбите, е в състав: Кристина Илиева, филолог, секретар на Народно читалище „Постоянство- 1856“- Лом, Милко Христов, началник отдел „Образование, култура и международно сътрудничество“ и Владимир Недев, медиен сътрудник в Община Лом. Втора награда получава Милена Белчева от Варна, а трета- Лиляна Славова от София. С поощрителни награди са Ивайло Терзийски- Силистра, Валентина Добрева- Варна, Веселин Николов и Галя Костадинова от Лом, а Михаела Радославова от село Семерджиево, Община Русе е с поощрение за най-млад автор. За призьорите в конкурса се предвиждат парични награди и грамоти. Всички участници в поетичната надпревара също ще получат грамоти и специални награди.
Наградите ще бъдат връчени на 19 ноември, от 17:30 часа, в Камерна зала на Народно читалище „Постоянство – 1856“- гр. Лом.
Още един млад поет – Мартин Спасов представи своята дебютна поетична книга в Морската столица. Срещата се състоя в творческия дом на ул.”Крали Марко” 11 и бе осъществена с любезното домакинство на Общество на младите писатели – Варна. Авторът е роден в Шумен и макар да не е толкова популярен сред литературните среди, бързо очарова с магнетичното си присъствие и оригинални творби почитателите на поезията. Мартин Спасов притежава деликатна душевност и остра мисъл. Излъчва безгрижието на младостта и светлината на докосналата го мъдрост. Той съзерцава как „дълбае резбарят Живот“ и как „някой пътува със прошка към някого“. Минава под „безцветна дъга“, избирайки „отвесната посока“. Пише за тъгата, но е винаги усмихнат. Има талант да изрази премълчаното и смело ни провокира с превърналото се в заглавие на книгата му заявление:“Аз мога да цитирам тишина“. Но освен тишина, в притихналата от очакване зала звучаха поетични откровения, свързани с вечните теми – приятелството, любовта, пътя и смисъла. Събитието уважиха и изявени личности, сред които Валери Станков, Ангел Дюлгеров, Николай Увалиев, Дончо Дончев, Богомил Аврамов, Никола Анков и др. Станка Бонева също впечатли присъстващите с интересна интерпретация на избрани произведения от книгата на Мартин Спасов и се присъедини към рецитала, заедно с останалите почитатели на автора, изявили желание да прочетат стихотворения от книгата.
Инициаторът на литературната вечер – Венцислав Василев сподели впечатленията си от прочетенитите лирични творби и представи част от думите на редактора – Виолета Христова. Със свой прочит на любими стихове от автора се включи и Маргарита Стефанова, която също тази есен представи дебютната си книга „Празни приказки за Франкенщайн“ в известната варненска галерия „Арт Маркони“. В края на вечерта поетесата Радостина Драгоева поднесе цветя от името на Сдружението на писателите – Варна и отправи благопожелания към госта за нестихващи успехи и вдъхновение. Независимо, че в днешно време инертността ни е превзела, а разликата във възрастта, позициите и ценностите ограничават онази така необходима приемственост, в културни събития като отразените все по-често откриваме примери на човешка доброжелателност и творческа подкрепа. И нека си пожелаем тази тенденция да продължи във времето.
Понякога „случайно“ се отбивай
щом зърнеш лъч през черните завеси.
Дори тогава с друг да съм щастлива,
да ми е вече все едно къде си…
Да ми е мирно, кротко и значимо,
забравила съвсем за близостта ти.
Дори да е в безкрайно пуста зима,
дори да сме по-малко от познати.
Не казвай нищо, нито ме разпитвай.
Единствено прегръщай ме, прегръщай…
Тогава бях за тебе ненаситна,
сега е празник всеки миг завръщане.
…И как трептеше влагата в очите,
погледнеш ли ме свъсено и косо.
Но още трепка онзи зов магнитен-
докосвай ме, докосвай ме, докосвай!
Разбирам, че в човешката ни сфера
животът е лишен от перспектива.
И смисъл в самотата ще намеря.
И мъдра тишина ще ме опива.
Забравила за „утре“ и за „вчера“,
но не и всяка нежност милостива.
Понякога – за чай или вечеря
отбивай се.
И не, не си отивай…
В Стара Загора обявиха наградите от Националния конкурс за поезия на вестник „Литературен глас“
На 21 май 2013 г. вестник „Литературен глас“ – Ст. Загора, навърши 20 години (това е вестникът на Д. Б. Митов, който го списва в София от 1928 до 1944 г.). Тържеството по случай юбилея се състоя пред многобройна публика от „града на липите и поетите“ и гости от В. Търново, Пловдив, Бургас, София и др. в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“.
Заедно с богатата литературно-музикална програма беше отчетен и Националния конкурс за поезия по повод 20-годишнината на „Литературен глас“, организиран от читалище „Даскал Петър Иванов – 1988“ и със съорганизатори Община Стара Загора и Народно читалище „Николай Лилиев – 2005“. Конкурсът приключи на 30 април.
◊ НАГРАДИТЕ
След като разгледа представените творби, жури в състав: Константин Еленков, Владимир Шумелов и Йордан Атанасов обяви резултатите.
. Първа награда – Милена Белчева (Варна) и Наталия Цветанова (Монтана)
. Втора награда – Лили Качова (София), Валентина Йотова (София) и Филип Кабакян (Стамболийски)
. Трета награда – Елица Ангелова (Калифорния, САЩ), Снежана Иванова (В. Търново), Силвена Димитрова (Ст. Загора), Иван Сухиванов (Бургас) и Пламен Анакиев (София).
. Поощрителна награда – публикация във вестника.
Конкурсът беше анонимен. Организаторите получиха повече от 600 стихотворения от 235 автори от България и чужбина (САЩ, Испания, Великобритания, Германия, Русия, Франция и др.). Най-младата участничка е 9-годишната Добромира Християнова Миткова от Варна.
В рамките на тържеството бяха представени новите книги на старозагорските автори Стойчо Маджарски („Пълнолуния“), Красимира Божанова („Чадърче от глухарче“) и на проф. Румен Стоянов от София („Злак“).
Почти отмит е аркансила на нощта,
по скулите на утрото протичат струйки минало –
капризите на спомени, на думи и тежнения.
Прониква хлад – невидими криле
изтръскват милостиво от главите ни
полепналия прах на битието.
Приижда и залива тишина и дави уморените зеници,
прозява се дълбоко и поглъща безнънно всички мисли и посоки.
А ти не спиш
и ме покриваш с дъхчета – пулсиращи светулки от сърцето ти.
Отвиваш мойта сънищна постеля
и плъзваш длан с велурения шепот на лунните проблясващи треви.
Танцуват пируетно звездни звуци, разпадат се загадки и понятия.
И люлката притихва укротена, без трескавата плът на суетата.
А ти не спиш
и сбъдваш нежностишия по топлите извивки в унес тих.
Импровизираш смело по клавишите и сигурно привиквам те на бис,
примряла под безкрайните ти пръсти.
Препускат и развяват волни гриви на дързостта ти белите коне.
Разпукват се навън свенливи люляци
и вдишвам красотата им, и твоята.
И сладостно сънят ми се усмихва.
А ти не спиш.
И искаш да забравиш на времето ни всички очертания,
на болката ми – немите сълзи.
Замират страхове и недоверия. Размивам се в предлетен акварел.
А ти не спиш,
и искаш да запомниш на четката ти бавното потапяне
във всичките ми светли цветове.
Сега събират сили сетивата ни да имитират сляпо равнодушие.
…защото утре няма да те има.
Смаляваш се, заключен в убеждения,
а вътре в теб умората расте.
Поглъща пътя цял – неосветения
и трескавост поражда – на къде?
Към тази ли инертност, към онази ли,
щом всеки нов мотив ще измени?!…
Душата паразитно са пролазили
събудените сенки на вини.
Безжизнените сокове замръзнаха,
стъблото се преведе и една
тъга необяснима дави въздуха
с лилавите си мохерни влакна.
Безвидното единствено е видимо,
но взираш се за дума и клеймо.
И лупа е беззначното ти минало
и мисълта – какво ли би било…
Ала къде си днес след много бързане –
самотен, неразбран, неоценен…
Прегръщаш ли с ръцете си завързани,
обичаш ли с откъснато сърце?
Или оставяш немите си призраци
ехидно да се кискат до зори?
От себе си тръгни, съвсем наблизо си.
към извора на утрото тръгни.
„…Отвъд несговорчивост, непростимост,
несбъднатост, неласкавост, невяра,
приятелството е необходимост
и празник е, без дата в календара…“ Милена Белчева
Приятелството, наистина, е само по себе си празник, а лятото ни дава прекрасна възможност да продължим традицията и да бъдем част от още едно интересно събитие в разнообразния културен календар на страната. Арт клуб МонограМ събра приятели и съграждани и гости на Морската столица, и по-потайни, и по-известни творци на стихове и песни на юбилейното десето Поетично Кафене, което се състоя в в Рок клуб пиратите – Варна. Организаторите разгледаха темата за приятелството през различни смислови и емоционални ракурси.
Освен вълнуващите споделени съкровения, представени чрез личното творчество и опитност на авторите, присъстващите се докоснаха и до лиричния свят на изявени автори като Венета Мандева, Камелия Кондова, Елка Няголова, Станка Бонева, Георги Константинов, Ивайло Диманов, Румен Ченков, Михаил Белчев, Валери Петров, Курт Тухолски, Владимир Башев. По време на срещата звучаха записи на песни, посветени на приятелството в изпълнение на група Фактор, Щурците, Тоника, Георги Христов, Васил Найденов и други. Водещи на събитието бяха Милена Белчева, Павлина Русева и Желян Спасов. Инициативата се осъществява с любезното съдействие на Kaфене.бг, организатори на поетичните кафенета в столицата.
Дни преди Коледните и Новогодишни празници се проведе последното за 2011г. Поетично кафене „Следлетни споделени съкровения“, организирано от Арт клуб Монограм. Събитието, което традиционно събира творци и почитатели на художественото слово, се състоя в конферентната зала на Културно-просветен център Начало-Варна.
Повечето авторите, които бяха изпратили творби за участие, представиха лично своите „римувани мислописи“ или сетивни импресии пред многобройната публика, сред която бяха Костадин Чобанов-председател на клуб Юнеско-Варна, писателят Ангел Ангелов, фотографският тандем АнДари и други. На фона на специално подбраната музика, за която отговаряше отново Светлозар Алексиев, звучаха усмихнатите вдъхновения на младите поети Радостина Драгоева, Валентина Йосифова, Галина Иванова, Венелина Велчева, Ани Василева. Разбира се, не липсваше и мъжко участие в лицето на Богомил Аврамов-Хеми и Добромир Георгиев. Милена Белчева-създател на клуба и водеща на мероприятието, бе подготвила за всеки творец поздравителен стих и също прочете някои от последните си лирични откровения.
Всеки, желаещ да сподели своите вълнения и мисли по темата, имаше възможността да се представи с няколко думи и да отправи към публиката своите пожелания и впечатления или да ги остави като съкровен спомен в книгата за гости. Ивайло Добрев и Надя Стефано, които живеят и творят далеч от родния град, също се присъединиха задочно, чрез своето творчество към тази уютна вечер, събрала въглените от летните авантюри, лавата от бляскави емоции пред чашата вино и усещането за споделеност и празник.
Поетичната среща завърши с изпълнението на Белослава и Орлин Павлов „Всяка година по същото време“ и с обещанието, че предстоят още много интересни събития, които ще събират все повече автори и почитатели и ще обогатят културния живот на Варна и през Новата 2012 година.
За пореден път се събраха и книжки за инициативата “Подарете книга! Някои деца няма какво друго да ги накара да мечтаят!“, която Арт клуб Монограм активно подкрепя и популяризира. Изданията предстои да бъдат дарени в съответните социални домове, заедно с уникалните картички, които бяха сръчно изработени от гостите по време на поетичното кафене. Йордан Йорданов-основател и председател на център „Начало“ също представи част от идеите и културно-просветната дейност, която развива неговия клуб. Артистичните талантливи дами Калина Бояджиева и Леа-Естер Иванова отправиха своите мъдри и светли послания към организаторите и гостите. Така изминаха неусетно миговете, изпълнени с предзимните чувствомислия, това, което е останало след филтъра на преживяното и битува отвъд хоризонта на думите.
