„През 2009-а година Фондация „Буквите“ стартира инициативата Алманах „Нова българска литература“, разделен на два тома – Поезия и Проза.
В тези алманаси се публикува най-доброто от съвременната българска литература за съответната година, но най-важното е, че те дават възможност на автори, известни предимно в интернет, да бъдат публикувани в престижно хартиено издание и да достигнат до широката публика. До голяма степен Алманах „Нова българска литература“ замества липсващия литературен периодичен печат.
През тази година Алманасите излизат за шести пореден път.
Премиерата на Алманах „Поезия“ 2014 ще бъде на 5-и ноември, а на 25-и ноември – на Алманах „Проза“ 2014.
В Алманах „Поезия“ след много сериозен подбор влязоха 280 произведения на 56 съвременни български поети, повечето победители в престижни литературни конкурси през изминалата година.
Алманах „Проза“ 2014 достигна рекордните 450 страници с произведенията на 30 автора.
През ноември и декември Алманаси „Нова българска литература“ ще бъдат представени в различни градове на България.
От 2012-а година Българско национално радио е медиен партньор на тази инициатива.“
Резултати от XII национален конкурс за поезия „Искри над Бяла’2013″
Литературни и културни новини
Автор: Павлина Петкова
Неделя, 02 Юни 2013 15:19
Наградени:
I място – Ивайло Боянов Терзийски от гр. Силистра;
II място –Емилия Миткова Найденова от гр. София;
III място- Венцислав Павлов Василев от гр. Варна.
Подобно вино и животецът ни земен
във гърлото на времето изтича.
От тук какво със себе си ще вземем-
прощалния рефрен на песен птича,
от пролетни треви-уханен спомен,
на устните вкуса във вечер лятна,
последен лист от есента отронен,
от зимна утрин-мъдрост необятна?
Пристъпваме по хладните клавиши
на избори отминали и нови.
Очакваме да стане чудо свише,
но спират ни невидими окови.
И пътят, в свойта истинност безкраен,
жадува да пробуди смелостта ни.
Но все ни плаши изхода незнаен
и щипят незавяхналите рани.
Люлеем се в хамака на въпроси
и силни сме в това да бъдем слаби,
ненужни недпредвидимости носим.
На разума корсета да разхлабим,
и на страха въжето да прережем
от тъжна нерешителност не смеем.
Не виждаме посоката, понеже,
с годините от себе си чуждеем…
Ветрилото от правила погрешни
мечти и убеждения отвява.
И избуяват ценностите днешни
от хвърлената в миналото плява.
Любовите големи ни предават,
а с враговете ставаме си близки.
Животът и без нас си продължава,
но тук да сме и утре ни се иска…
