18.00 часа 05.юли 2014 г Галерия „Арт Маркони“ Варна, ул. „Охрид“ 22
Едно интересно и нестандартно издание ще започне лятното си турне. Много мило от тяхна страна е, че избраха галерия „Арт Маркони“ за варненското си представяне. Инициатор и съставител на сборника е Милко Христов, а книжното тяло е излязло от печат в издателство Онгъл – Милка Юдова, Варна. Идеята с ключова дума „Мил“ е традицията да продължава, като всяка година то да се обогатява с нови автори, като освен поезия ще има и раздел белетристика.
Ето как представя изданието една от участничките – варненската поетеса Милена Белчева:
Уважаеми почитатели на художественото слово,
Предстои да се запознаете с лиричния свят на няколко автори, приели предизвикателството да сътворят едно експериментално издание, обединено от общата етимология на техните имена. Доверявайки се на идеята за звуковите вибрации и семантичните ракурси, бихме могли да предположим, че хората кръстени Милко, Милан, Милен, Милчо и техните производни и за двата пола, са действително благословени с една светла душевност, сърдечна мекота и благ характер*. Това , разбира се, не ги предпазва от опустошаващите вихри на времето, острите завои на съдбата и плътните думани на битието ни земно. Но вероятно, обхождайки неизбродимите лабиринти на своите будни сънища, те за миг са заглушили тактикането на ума и бъбривостта на емоциите си , за да поемат дълбока глътка от чистата атмосфера на неизразимия Необят. В тези преобразяващи моменти на вглъбение и изящна самота, може би, са успели да усетят какво има отвъд личния хоризонт и контурите на хилядолетните следи. Всичко друго е „прах във вятъра“ и пареща луга по клепачите на дните. Ето защо, макар и само палиативен метод, Поезията, било то силна или нежнолика, разтърсваща или умиротворяваща, се явява естествено спасение и (не)очаквана милост за уморените от търсене на пристан души.
Поетичните въздихания в този необикновен алманах съдържат трепета на общочовешки теми и послания, излъчват топло приятелско чувство и усмихваща ведрина. Едва ли стиховете могат да ни направят по-мили и добри, но със сигурност допринасят за това да имаме едно по-дълбоко надсетивно възприятие и разбиране за неизмеримите – нищожност и величие, стихийност и всепокой, хаос и хармония, мимолетност и пълнота. Приветствам идеята за създаването на подобен сборник и се надявам, че читателският интерес ще превърне това начинание в традиция и приятен повод за нови срещи със словото.*старобълг. миль – лит. mielas, mylas „мил, любезен“, лат. mitis „мек (за вкус)“.
МЕЖДУНАРОДЕН ПОЕТИЧЕН КОНКУРС „БЕЛОЦВЕТНИТЕ ВИШНИ, КАЗАНЛЪК-2014“
Организатор СНЦ“Вишнев цвят“ –гр. Казанлък
Жури в състав: Таньо Клисуров- председател, членове Палмира Никленова- издател и Стефан Саранеделчев – член на СНЦ“Вишнев цвят“ присъди следните награди:
Първа награда – не се присъжда
Втора награда – Милена Белчева – гр. Варна
Втора награда – Валентина Йотова от гр. София
Трета награда – Йордан Пеев от Стара Загора
Трета награда -Мирослава Кученчанин от Вршац, Сърбия.
Награда на Община Казанлък – Георги Драмбозов от гр. София
Награда на отдел“Култура и туризъм „-към Община Казанлък
Николинка Милева- гр. Тетевен и Лора Димитрова –гр. София
Награда на СНЦ „Вишнев цвят“
Виолета Бончева – гр. Стара Загора и Христина Маджарова от гр. Елхово
Награда на издателство „Палмира“
Милорад Мишо от – Дервента, Р Сръбска ( Б и Х ). , Ивайло Терзийски -гр. Силистра и Светлана Йонкова – София
Награда на НЧ“Възродена искра-200“ – Казанлък
Евелина Кованджийска, гр.Пловдив
Диплом за колективно участие на Поетичен клуб „Тихомир Етърски“ –гр. Ст.араЗагора
Дипломи за достойно представяне получават:
Първолета Маджарска от гр. Перник ; Анита Велева от гр. Плевен; Емилия Найденова от гр. София ; Магдалена Манчева от гр. Пловдив ; Кръстьо Раленков от София;
Красимира Зафирова от Перник ; Евелина Кованджийска от Пловдив; Галина Иванова от Варна ; Красимира Стойнова от САЩ ; Галена Воронцева –гр. Твърдица; Денка Йорданов –гр. Ямбол ; Радина Кръстева – гр.Асеновград ; Ивелина Цветкова –гр. Горна Оряховица; Велислава Райдовска –гр. Смолян; Деница Петкова –гр. София ;Красимира Зафирова –гр. Перник; Кръстьо Раленков –гр. София; Елица Ангелова – САЩ; Милена Джинкова ;Атанас Янев –с. Енина, Казанлъшка община ; Диана Юсколова, София ; Владислав Дацов – ; Даниела Йорданова – гр. Севлиево; Минка Вачева –гр. Севлиево; Мария Маринова –гр. Сандански и Людмил Симеонов –гр. Свищов
Ето и награденото стихотворение:
Съзерцание
Една безметежна нега сетивата докосва
през плътните щори, дори, на човешкия мрак.
Сезон на вълшебство – да спомни, че може би Господ
към нас е все тъй милостив, всепрощаващ и благ.
Разтварят сърцата си в истинен зов дървесата
и бликва от вечните рани смолист кехлибар.
Короните кичести царствено греят в позлата,
потрепват ефирно коси с аромат на нектар.
Мъхнати рояци пчели, нова клюка дочули,
жужат оживено из облаци розов нефрис
и ръсват небрежно цветеца над черната угар –
свенливи момински въздишки в красив чувствопис.
Изтича с капчука тъгата. И радостно литва
навред обичта, победила битийния плен.
Изящен ескиз на безкрая, потънал в молитва –
животът ни тук и сега – в стръкче пролет стаен.
Пристъпва добра тишината по топли алеи
от вишнева нежност, флиртувала с вятъра блед.
В душата следсънно денят ми расте и светлее,
света обновен съзерцавам с възторг на поет.
Съвсем неусетно забравям за профила зимен,
улавям дланта ти – пред изгрева слънчев да спреш.
Усмихнато свеждам ресници и шепна: Гушни ме! –
в безвремие златно под клоните дъхав копнеж.
Милена Белчева
„Благодаря за вълнуващото преживяване, свързано с конкурса „Белоцветните вишни“, организиран от СНЦ „Вишнев цвят“ със съдействието на Община Казанлък. С идеята да подкрепя тази прекрасна инициатива се включих за първи път и се радвам, че уважаемото жури е оценило така високо творбата ми. Макар и за кратко, успях да се запозная лично с участниците, с които бяхме общували само виртуално, да споделя с тях емоцията на вечерта и да попия очарованието на Вашия град. Поздравления за добрата организация и артистичната атмосфера. Вярвам, че с годините предстоят още много културни прояви, които да събират почитателите на изкуството в различните му измерения.
Усмихнати случвания и до нови срещи с красотата на Словото и Музиката.“
автор: Милена Белчева
„ЕДИН ИСТИНСКИ ПОЕТИЧЕН ПРАЗНИК
Сигурно трябваше да бъда в Казанлък по начин различен от стотиците пъти , в които съм пристигал в него . Сигурно повода трябваше да е друг, за да разбера колко вишнев цвят има в него и колко хора , които обичат красивото и поезията . Именно затова приемам самото си участието в поетичния конкурс „Вишнев цвят 2014″ като награда , а не толкова самата нея , която авторитетното и талантливо жури ми връчи. Имайки в предвид огромния брой участници, които са изпратили творби в тази поетична надпревара и то не само от България , а от най различни краища на света , днес, мислейки за тези скоро отминали дни на празника , ми се иска да споделя че в белоцветния поглед на хората в долината на тракийските царе , наднича онази неугасваща светлина на духът им , която им дава с право да се наричат наследници на траки и царе.Поетичният конкурс, организиран от СНЦ „Вишнев цвят“, лично на мен ми даде възможност на живо да се срещна и запозная с едни от най-ярките съвременни имена в областта на поезията , които знаех само от интернет пространството , където срещата ми с тях беше единствено чрез стиховете им, а тук , благодарение на организаторите , успях да видя на живо и да поговоря с тях , за което си мисля че е най-голямата ми награда, равна на тази да мога да прочета нещо от себе си на тези светли и красиви хора от прекрасния Казанлък, и да остави в мен спомен с дъх на рози и с цвят на вишни . Искам да използвам случая да пожелая на конкурса дълголетие , а на този град и хората в него, да си останат същите, каквито ще ги помня винаги : красиви, усмихнати и влюбени в красотата, поезията и на своя Казанлък . И дано винаги сърцата им да бъдат изпълнени с любов и доброта, както беше в деня по време на Празникът на цъфналите вишни, Казанлък -2014 г .“
Автор на отзива : Йордан Пеев
„СРЕЩА НА ПОЕТИ
Дъждовният април не ме спря в моето пътешествие към града на цъфналите вишни, където се проведе VII-ят международен поетичен конкурс „Белоцветните вишни”. Организатор на проявите в дните на празниците бяха сдружение „ Вишнев цвят” и Община Казанлък
Домакините ме посрещат в библиотека „Искра” сред фотографската изложба, увенчила пленера по фотография „Вишнев цвят – дъх на пробуждане. Виждам участници в конкурса, с които иначе често общуваме в литературните сайтове, но досега не сме се срещали наживо. В галерията на Инфоцентър ме залива светлина и щедрост на цветовете – изложбата от картини на цветя, излъчващи топлина и пролетно настроение, създава уют и близост. Залата е пълна. Невероятно впечатление ми направи малката изпълнителка, която откри тържествата с хубава песен. А после – награждаването, четенето на стихове, всичко това превърна празника в незабравимо преживяване. Здравейте, приятели, благодаря ви, че сте тук и споделяте, здравейте организатори – заслугата ви е толкова голяма и значима в тези бездуховни и сиви времена за България.
Хъс и родолюбие трябват, за да могат хора като Димитър Никленов, Стефан Саранеделчев със съдействието на издателство „Палмира” години наред да поддържат духа на „Белоцветните вишни”, един от доказаните и устояли на времето конкурси, който събира творци от България и извън нея. И творци, творци, които да застанат в основата на новото българско възраждане – духовно и ценностно.“
Още един млад поет – Мартин Спасов представи своята дебютна поетична книга в Морската столица. Срещата се състоя в творческия дом на ул.”Крали Марко” 11 и бе осъществена с любезното домакинство на Общество на младите писатели – Варна. Авторът е роден в Шумен и макар да не е толкова популярен сред литературните среди, бързо очарова с магнетичното си присъствие и оригинални творби почитателите на поезията. Мартин Спасов притежава деликатна душевност и остра мисъл. Излъчва безгрижието на младостта и светлината на докосналата го мъдрост. Той съзерцава как „дълбае резбарят Живот“ и как „някой пътува със прошка към някого“. Минава под „безцветна дъга“, избирайки „отвесната посока“. Пише за тъгата, но е винаги усмихнат. Има талант да изрази премълчаното и смело ни провокира с превърналото се в заглавие на книгата му заявление:“Аз мога да цитирам тишина“. Но освен тишина, в притихналата от очакване зала звучаха поетични откровения, свързани с вечните теми – приятелството, любовта, пътя и смисъла. Събитието уважиха и изявени личности, сред които Валери Станков, Ангел Дюлгеров, Николай Увалиев, Дончо Дончев, Богомил Аврамов, Никола Анков и др. Станка Бонева също впечатли присъстващите с интересна интерпретация на избрани произведения от книгата на Мартин Спасов и се присъедини към рецитала, заедно с останалите почитатели на автора, изявили желание да прочетат стихотворения от книгата.
Инициаторът на литературната вечер – Венцислав Василев сподели впечатленията си от прочетенитите лирични творби и представи част от думите на редактора – Виолета Христова. Със свой прочит на любими стихове от автора се включи и Маргарита Стефанова, която също тази есен представи дебютната си книга „Празни приказки за Франкенщайн“ в известната варненска галерия „Арт Маркони“. В края на вечерта поетесата Радостина Драгоева поднесе цветя от името на Сдружението на писателите – Варна и отправи благопожелания към госта за нестихващи успехи и вдъхновение. Независимо, че в днешно време инертността ни е превзела, а разликата във възрастта, позициите и ценностите ограничават онази така необходима приемственост, в културни събития като отразените все по-често откриваме примери на човешка доброжелателност и творческа подкрепа. И нека си пожелаем тази тенденция да продължи във времето.
Понякога „случайно“ се отбивай
щом зърнеш лъч през черните завеси.
Дори тогава с друг да съм щастлива,
да ми е вече все едно къде си…
Да ми е мирно, кротко и значимо,
забравила съвсем за близостта ти.
Дори да е в безкрайно пуста зима,
дори да сме по-малко от познати.
Не казвай нищо, нито ме разпитвай.
Единствено прегръщай ме, прегръщай…
Тогава бях за тебе ненаситна,
сега е празник всеки миг завръщане.
…И как трептеше влагата в очите,
погледнеш ли ме свъсено и косо.
Но още трепка онзи зов магнитен-
докосвай ме, докосвай ме, докосвай!
Разбирам, че в човешката ни сфера
животът е лишен от перспектива.
И смисъл в самотата ще намеря.
И мъдра тишина ще ме опива.
Забравила за „утре“ и за „вчера“,
но не и всяка нежност милостива.
Понякога – за чай или вечеря
отбивай се.
И не, не си отивай…
Резултати от XII национален конкурс за поезия „Искри над Бяла’2013″
Литературни и културни новини
Автор: Павлина Петкова
Неделя, 02 Юни 2013 15:19
Наградени:
I място – Ивайло Боянов Терзийски от гр. Силистра;
II място –Емилия Миткова Найденова от гр. София;
III място- Венцислав Павлов Василев от гр. Варна.
Подобно вино и животецът ни земен
във гърлото на времето изтича.
От тук какво със себе си ще вземем-
прощалния рефрен на песен птича,
от пролетни треви-уханен спомен,
на устните вкуса във вечер лятна,
последен лист от есента отронен,
от зимна утрин-мъдрост необятна?
Пристъпваме по хладните клавиши
на избори отминали и нови.
Очакваме да стане чудо свише,
но спират ни невидими окови.
И пътят, в свойта истинност безкраен,
жадува да пробуди смелостта ни.
Но все ни плаши изхода незнаен
и щипят незавяхналите рани.
Люлеем се в хамака на въпроси
и силни сме в това да бъдем слаби,
ненужни недпредвидимости носим.
На разума корсета да разхлабим,
и на страха въжето да прережем
от тъжна нерешителност не смеем.
Не виждаме посоката, понеже,
с годините от себе си чуждеем…
Ветрилото от правила погрешни
мечти и убеждения отвява.
И избуяват ценностите днешни
от хвърлената в миналото плява.
Любовите големи ни предават,
а с враговете ставаме си близки.
Животът и без нас си продължава,
но тук да сме и утре ни се иска…
В края на 2012-та година Арт клуб МонограМ отново събра свои приятели и почитатели на поредното Поетично кафене, под мотото „Ябълки и канела“. Идеята бе за неофициална среща, на която авторите и гостите да се насладят на изтичащите мигове от декември и да залюлеят душите си в чувствена симбиоза на музика и слово. Събитието се състоя в в уютната обстановка на Bamboo Bar, а сред уважилите събитието бяха Сергей Сергеев, Венцислав Василев, Галина Драгнева, Радостина Драгоева, Богомил Аврамов- Хеми.
Инициативата се осъществява с любезното съдействие на Kaфене.бг, организатори на поетичните кафенета в столицата. Гостите отново предоставиха детски книжки за инициативата “Подарете книга! Някои деца няма какво друго да ги накара да мечтаят!“.
„…Отвъд несговорчивост, непростимост,
несбъднатост, неласкавост, невяра,
приятелството е необходимост
и празник е, без дата в календара…“ Милена Белчева
Приятелството, наистина, е само по себе си празник, а лятото ни дава прекрасна възможност да продължим традицията и да бъдем част от още едно интересно събитие в разнообразния културен календар на страната. Арт клуб МонограМ събра приятели и съграждани и гости на Морската столица, и по-потайни, и по-известни творци на стихове и песни на юбилейното десето Поетично Кафене, което се състоя в в Рок клуб пиратите – Варна. Организаторите разгледаха темата за приятелството през различни смислови и емоционални ракурси.
Освен вълнуващите споделени съкровения, представени чрез личното творчество и опитност на авторите, присъстващите се докоснаха и до лиричния свят на изявени автори като Венета Мандева, Камелия Кондова, Елка Няголова, Станка Бонева, Георги Константинов, Ивайло Диманов, Румен Ченков, Михаил Белчев, Валери Петров, Курт Тухолски, Владимир Башев. По време на срещата звучаха записи на песни, посветени на приятелството в изпълнение на група Фактор, Щурците, Тоника, Георги Христов, Васил Найденов и други. Водещи на събитието бяха Милена Белчева, Павлина Русева и Желян Спасов. Инициативата се осъществява с любезното съдействие на Kaфене.бг, организатори на поетичните кафенета в столицата.
Дни преди Коледните и Новогодишни празници се проведе последното за 2011г. Поетично кафене „Следлетни споделени съкровения“, организирано от Арт клуб Монограм. Събитието, което традиционно събира творци и почитатели на художественото слово, се състоя в конферентната зала на Културно-просветен център Начало-Варна.
Повечето авторите, които бяха изпратили творби за участие, представиха лично своите „римувани мислописи“ или сетивни импресии пред многобройната публика, сред която бяха Костадин Чобанов-председател на клуб Юнеско-Варна, писателят Ангел Ангелов, фотографският тандем АнДари и други. На фона на специално подбраната музика, за която отговаряше отново Светлозар Алексиев, звучаха усмихнатите вдъхновения на младите поети Радостина Драгоева, Валентина Йосифова, Галина Иванова, Венелина Велчева, Ани Василева. Разбира се, не липсваше и мъжко участие в лицето на Богомил Аврамов-Хеми и Добромир Георгиев. Милена Белчева-създател на клуба и водеща на мероприятието, бе подготвила за всеки творец поздравителен стих и също прочете някои от последните си лирични откровения.
Всеки, желаещ да сподели своите вълнения и мисли по темата, имаше възможността да се представи с няколко думи и да отправи към публиката своите пожелания и впечатления или да ги остави като съкровен спомен в книгата за гости. Ивайло Добрев и Надя Стефано, които живеят и творят далеч от родния град, също се присъединиха задочно, чрез своето творчество към тази уютна вечер, събрала въглените от летните авантюри, лавата от бляскави емоции пред чашата вино и усещането за споделеност и празник.
Поетичната среща завърши с изпълнението на Белослава и Орлин Павлов „Всяка година по същото време“ и с обещанието, че предстоят още много интересни събития, които ще събират все повече автори и почитатели и ще обогатят културния живот на Варна и през Новата 2012 година.
За пореден път се събраха и книжки за инициативата “Подарете книга! Някои деца няма какво друго да ги накара да мечтаят!“, която Арт клуб Монограм активно подкрепя и популяризира. Изданията предстои да бъдат дарени в съответните социални домове, заедно с уникалните картички, които бяха сръчно изработени от гостите по време на поетичното кафене. Йордан Йорданов-основател и председател на център „Начало“ също представи част от идеите и културно-просветната дейност, която развива неговия клуб. Артистичните талантливи дами Калина Бояджиева и Леа-Естер Иванова отправиха своите мъдри и светли послания към организаторите и гостите. Така изминаха неусетно миговете, изпълнени с предзимните чувствомислия, това, което е останало след филтъра на преживяното и битува отвъд хоризонта на думите.
