Горчив оптимизъм
Какво си честитим на този ден?
И флага на срама сме окачили?
На Свободата своя сме във плен.
Главите към земята сме превили…
Роптаем за достоен уж живот
и търсим справедливост, де я няма!
И себе си наричаме народ,
но всъщност сме актьори в жалка драма..
С промитите си мозъци вървим
към бъднини с присядащ оптимизъм!
Гласуваме безгласни, будни спим…
Оправят ни добре-от криза-в криза!
Милеят от върхушката за нас
и все ни принуждават доброволно
да плащаме за грехове в аванс,
те,честните, да им е по-охолно…
Обгрижват ни, когато ни боли,
с бацил болестотворен ни лекуват.
И с право мислим-в другите страни-
такива будали не съществуват!
Целуваме неверния си кръст
и всеки уж гласа на Бога слуша,
а ни изяжда поривът за мъст…
Бунтовници с водач сме овцедушен!
На шльокавица пишем а, бе, ве,
и най-са ни присъщи ругатните
И огласяват родното небе
на ориента, братския, свирните…
Културата поддържаме в кувьоз.
Изкуството-в изкуствен свят вирее.
Бездарникът е славен виртуоз,
талантът-във мизерия живее…
Наследството от нашите деди
е ценност, но за чужденецът, който,
от камъче история гради,
а ние хулим миналото, Свойто!
Продаваме реликви на света,
а той с присъща хитрост все ни цака.
Могилите на наште светила
превръщаме в галерии на мрака.
Рушим без жал, при всеки нов преврат,
но леем монументи на позора.
Възславяме не гения признат,
а „подвизите“ на безлични хора.
Изсичаме горите си без срам,
а с дупките по пътя ни се славим…
Човек се ражда и умира сам,
но ние дружно ще се изподавим..
Ще си отидем, не от възрастта-
по чуждите земи ще се разпръснем…
…Но стрък зелен ще щръкне над пръстта
и паметта ни родна ще възкръсне!
И песента на българския дух
във Космоса отново ще отеква.
Ти българино, не оставай глух
и нека в тебе поривът не секва!
Напразно може би не си живял
и ще пребъднеш в звездната всевечност,
И ще си чист, и горд, „Ако си дал…“
и съхранил калория сърдечност!
Милена Белчева
2011
