Официалната премира на спектакъла „Вещицата“ по Чехов се състоя на 29. ноември 2014г. по време на Есенния бал на поезията в Галерия Арт Маркони – Варна. Постановката бе подарък-изненада за всички участници и гости на събитието. Този път като част от пиесата бяха представени и стихове на актьорите-поети, а капитан Румен Търев зарадва публиката със своя авторска песен. Предлагам на Вашето внимание кадри от вечерта, както и backstage -архив от репетициите. Надявам се, че ще ни поканите да поставим пиесата и във вашия град или учреждение.
МБ
оригинални кадри: М.Белчева-личен архив, Жоро Апостолов-галерия Арт Маркони
Необикновен, но дългоочакван „Разговор с водата” се състоя в Арт салона на Радио Варна в края на юли и оживи многобройната публика, която уважи премиерата на последната поетична книга на Емилия Найденова. Литературната вечер бе озарена и от магнетичното поетично присъствие на Елица Виденова – Директор на БНР-Радио Варна, която въпреки отговорните си ангажименти успя да се наслади на рецитала и да приветства лично гостуващата авторка. Залата се оказа малка, за да побере десетките почитатели на словото и творци, сред които Маргарита Стефанова, Радостина Драгоева, Валентина Йосифова, Богомил Аврамов-Хеми, Дончо Дончев и др. Те с интерес наблюдаваха необичайното представяне от техните колеги по перо-Венцислав Василев и Милена Белчева, които влязоха в ролята на водещи. Комичните провокации, артистични закачки и аналитични пробези из откровенията в книгата, бяха приятелска изненада за даровитата млада дама, която трудно въздържаше емоциите си от вълнение. В тази връзка бяха и думите от анонса на събитието, където Венци Василев споделя: „Ако не знаете, да ви кажа, че силноемоционален човек не може да е поет. Да, емоцията би могла да бъде вид вдъхновение, но за разгръщането на това вдъхновение е нужно психично пространство. А силните емоции обсебват психичното пространство и не му позволяват да диша. А ако го знаете, да ви кажа…Че нещо явно пропускаме. Защо ли? Просто имаме едно нагледно опровержение. Специфичният термин на въпросното явление е Емилия Найденова.”
Искрени аплодисменти и ведро настроение провокираха и словата на Сергей Сергеев, изразени в дружески поетичен шарж – специален поздрав, поднесен традиционно с изящна червена роза в знак на уважение и симпатия към авторката. Тези признания не са случайни, защото Еми е не само много сетивен, чист и спонтанен човек, тя има една действително интересна дарба да наблюдава света едновременно през стотици ракурси и да изразява себе си и чрез споделеното, и чрез премълчаното. Родена е и живее в София, но често и с нескрита радост пътува до морската столица, където я чакат любовта, приятелите и морето. Амбициозната светлоока поетеса изучава Българска филология в СУ „Климент Охридски” и е носител на редица престижни литературни награди. Публикува в сайтове за лично творчество, както и в електронни медии, има и собствен блог, озаглавен „Небе за птици”, каквото е името и на първата и стихосбирка. Пише за простичките неща, за малките и големите тайнства на живота, за просторите в нас и тъмнините, които ни смаляват. Нейната лирическа героиня се скита из лабиринтите на преживяното, спъва се в хилядите посоки и опитности и разтревожено пита:
„Къде е вратата, с която затварям
душата на своето изгубено тяло?
Къде са ми думите, дето спасяват,
когато вали тишина на парцали?”
Не спира да търси какво се крие отвъд, в онази безкрайна синева, какво я очаква зад солените клепачи на дните, наивно да иска да разбере „горе дали им ухае на люляци”, макар да осъзнава, че „без въпроси се живее лесно”. Чезне в дълбокото и се загубва в нищото, попива животослучващото се и усмихнато призовава:
„Дай ми вечността,
за да забравя.
И още толкова – да помня”
Опитва се да сепне и околните от инертността, да ги откъсне от битийната примка и въздъхва:
„Небето праща знаци. Ала ти
се давиш в други истини нетрайни.”
Но когато сладката умора победи сетивата и бягствата в кръг станат осезаемо излишни, сърцето само разбира:
„всичко е както някога,
само дето
губиш значенията”.
Тогава стрелките на трескавата жажда спират, за да просветне онази преждевременно настъпила мъдрост:
„Човекът сам си е къща. Сам си е същност. И сам си е погребение…”
Какъв дух трябва да има един такъв човек, който е само на 22 години, за да заяви?! :
„Живот, аз зная, че си смърт. И пак ти вярвам…”
А аз вярвам, че все по-често ще чуваме името на Емилия Найденова, свързано с радващи новини и събития. Убедена съм, че и новата и поетична книга ще впечатли както читателите – любители на поезията, така и сериозно пишещите творци и литературни критици. Стихосбирката е един красив и успешен продукт на издателство „Знаци” и дори само визуално провокира вниманието с необичайния си формат и прекрасното оформление на корицата, дело на художничката Невена Ангелова. Художествени редактори са Виолета Христова и Камелия Кондова – две дами, чиито естетически усет и поетичен изказ ги отличават като едни от най-стойностните автори в България. „Разговор с водата” е заглавие на изповед, която те отвежда дълбоко в тайнствата на Вселената и ти подарява елегантен и смислен диалог и поетична атмосфера, в която душата тихо ликува.
Автор текст: Милена Белчева
Оригинални изображения: личен архив, Б.Аврамов-Хеми
ЕДНОАКТОВА ПИЕСА ПО ЧЕХОВ
ПРЕВОД, АДАПТАЦИЯ, РЕЖИСЬОР И ПОСТАНОВЧИК-СЕРГЕЙ СЕРГЕЕВ
В РОЛИТЕ-ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ-ПОЩАЛЬОН, КАПИТАН РУМЕН ТЪРЕВ-САВЕЛИЙ-СЪПРУГ,
МИЛЕНА БЕЛЧЕВА-ВЕЩИЦА-СЪПРУГА
ЗВУК И СВЕТЛИНА-КЛАВДИЯ ТОДОРОВА. СЦЕНОГРАФИЯ-ТОДОР ИГНАТОВ
ПОВОД-РОЖДЕН ДЕН НА АРТ ГАЛЕРИЯ МАРКОНИ И ВАНЯ МАРКОВА ♥
ПРЕМИЕРА-15.06.2014-ВАРНА
ПРИ ПОКАНА-СКОРО И ВЪВ ВАШИЯ ГРАД 🙂 !!!
Клип със запис на пиесата, благодарение на Надя Уорендър може да видите тук!
Източник: Кафене.бг
