В Стара Загора обявиха наградите от Националния конкурс за поезия на вестник „Литературен глас“
На 21 май 2013 г. вестник „Литературен глас“ – Ст. Загора, навърши 20 години (това е вестникът на Д. Б. Митов, който го списва в София от 1928 до 1944 г.). Тържеството по случай юбилея се състоя пред многобройна публика от „града на липите и поетите“ и гости от В. Търново, Пловдив, Бургас, София и др. в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“.
Заедно с богатата литературно-музикална програма беше отчетен и Националния конкурс за поезия по повод 20-годишнината на „Литературен глас“, организиран от читалище „Даскал Петър Иванов – 1988“ и със съорганизатори Община Стара Загора и Народно читалище „Николай Лилиев – 2005“. Конкурсът приключи на 30 април.
◊ НАГРАДИТЕ
След като разгледа представените творби, жури в състав: Константин Еленков, Владимир Шумелов и Йордан Атанасов обяви резултатите.
. Първа награда – Милена Белчева (Варна) и Наталия Цветанова (Монтана)
. Втора награда – Лили Качова (София), Валентина Йотова (София) и Филип Кабакян (Стамболийски)
. Трета награда – Елица Ангелова (Калифорния, САЩ), Снежана Иванова (В. Търново), Силвена Димитрова (Ст. Загора), Иван Сухиванов (Бургас) и Пламен Анакиев (София).
. Поощрителна награда – публикация във вестника.
Конкурсът беше анонимен. Организаторите получиха повече от 600 стихотворения от 235 автори от България и чужбина (САЩ, Испания, Великобритания, Германия, Русия, Франция и др.). Най-младата участничка е 9-годишната Добромира Християнова Миткова от Варна.
В рамките на тържеството бяха представени новите книги на старозагорските автори Стойчо Маджарски („Пълнолуния“), Красимира Божанова („Чадърче от глухарче“) и на проф. Румен Стоянов от София („Злак“).
източник: Културни новини
Публикувам една от наградените ми творби:
Пластика на мига
Почти отмит е аркансила на нощта,
по скулите на утрото протичат струйки минало –
капризите на спомени, на думи и тежнения.
Прониква хлад – невидими криле
изтръскват милостиво от главите ни
полепналия прах на битието.
Приижда и залива тишина и дави уморените зеници,
прозява се дълбоко и поглъща безнънно всички мисли и посоки.
А ти не спиш
и ме покриваш с дъхчета – пулсиращи светулки от сърцето ти.
Отвиваш мойта сънищна постеля
и плъзваш длан с велурения шепот на лунните проблясващи треви.
Танцуват пируетно звездни звуци, разпадат се загадки и понятия.
И люлката притихва укротена, без трескавата плът на суетата.
А ти не спиш
и сбъдваш нежностишия по топлите извивки в унес тих.
Импровизираш смело по клавишите и сигурно привиквам те на бис,
примряла под безкрайните ти пръсти.
Препускат и развяват волни гриви на дързостта ти белите коне.
Разпукват се навън свенливи люляци
и вдишвам красотата им, и твоята.
И сладостно сънят ми се усмихва.
А ти не спиш.
И искаш да забравиш на времето ни всички очертания,
на болката ми – немите сълзи.
Замират страхове и недоверия. Размивам се в предлетен акварел.
А ти не спиш,
и искаш да запомниш на четката ти бавното потапяне
във всичките ми светли цветове.
Сега събират сили сетивата ни да имитират сляпо равнодушие.
…защото утре няма да те има.
автор: Милена Белчева
