Tag Archiv: обич
Остана ли в нас памет и спомен какво означават истинските чувства, или вирусът на съвремието унищожава поголовно всичко, част от естеството на човешкия ни вид? Моето убеждение и най-вече усещане, е че непосредственото общуване никога няма да бъде изместено от технологиите, независимо, че тенденциите опровергават това. Засега. Може би съм утопист и наивник, или? Вярвам в красотата на мълчаливото споделяне на любовта, но и в тази – на интелигентния, смислен разговор между емоционално зрели хора.
Защо спряхме да се забелязваме? Възприемам се като достатъчно привлекателна и ценна личност – и като визия, и като интелект, и като умения. Но това е напълно беззначно, ако просто минавам като призрак по улиците, тъй като всички са забили нос в технологичните си джаджи и дори не виждат усмивката ми в поздрав. А в мен няма желание да се натрапвам някому, избрал друг начин на живот и общуване.
Какво се случва днес – изразяваме симпатиите си, противоречията си, или „късаме“ с някого виртуално, а не очи в очи. Разчитаме на емотикони, а не на изразени свободно истински емоции. Много по-лесно е да бъдем реактивни с гневно, нацупено или безмълвно анимирано човече, отколкото да приемем правото на другия да има различна гледна точка и да изслушаме търпеливо неговите мотиви и аргументи. При тези случаи, много вероятно е, да научим нещо полезно, да видим как ни възприемат отстрани, а не да робуваме на ценността на самомнението си. А любовта, доколкото съществува като състояние и проявление в човешката ни сфера, в същността си е именно Единение, Приемане, Споделеност. Защо предпочитаме да изграждаме близост не длан в длан, дъх в дъх и сърце в сърце, а чрез посредничеството на външни средства за комуникация – телефони, имейли, социални мрежи?
Защо крием истинското лице на душата си, в опит да я съхраним от съкрушението при евентуален отказ или неуспех с някого, получен директно, при действителен контакт? Страх ни е да бъдем уязвими, нелустрирани, неприети? Но нали точно чувствителността ни, нашите специфики и дребни несъвършенства във визия или навици, са едновременно и наше очарование, което привлича партньора ни и околните? Защо някои хора – и подрастващи, и с по-дългогодишен житейски опит, предпочитат да си разменят палави съобщения и снимки, вместо да изградят емоционална близост помежду си, вместо да се наслаждават един на друг чрез докосване, съзерцаване, разнеженост…? Нали всеки от нас е като един настръхнал таралеж, които осъзнато или не, копнее да бъде погален, приласкан?
Защо предпочитаме да документираме живота си, вместо да го изживяваме – осъзнато и с благодарност? Опитваме се да уловим мига, но всъщност той улавя нас. Предполагам че едва ли има някой, който да не е оценил преимуществата на технологиите и огромните възможности, които ни предоставят. Само че, тези привилегии обсебват вниманието ни, изместват фокуса ни от действително важните неща, превръщат любовта и интимността в разменна монета. Да, вече сме свикнали така. Живеем с някого по навик. Приемаме го като поредната временно служеща вещ. Склонни сме да търсим винаги нещо по-класно, по-интересно, по-развличащо, по-привлекателно. Докъде ще продължи тази ненаситност? Индентифицираме се с мега яката придобивка, чрез която ще изглеждаме по-куул, с която ще проследяваме живота на супер модели, ще получаваме топ изгодни оферти…
Но готови ли сме да платим цената на отчуждението, приятели и някой дава ли си сметка колко безмерно висока, всъщност, е тя?
По случай 8-ми март, имах удоволствието да се включа в празничен спектакъл „Силата на една жена“, организиран от проект „Живей“. Събитието бе в подкрепа на една благотворителна кауза, свързана със съдбата на наистина великолепно дете – Никола, чиято нелека съдба бе представена от неговата майка с много любов и топлота. Представям посланието, което написах специално за повода, с дълбока признателност към всички жени – музи, приятелки, сестри, майки, любими…
Мили момичета, прелестни дами,
Бъдете с открити и чисти сърца, за да живеете по-осъзнато, по-извисено и по-дълго!
Защото както казва Дънов, „който не живее в Чистота, той замъглява хоризонта на своето Небе, както облаците замъгляват Слънцето.“
Бъдете овладени и премерени, въпреки вродената емоционалност!
Бъдете сгряващи, но не изпепеляващи!
Чувствителни, но не драматизиращи!
Благонравни, но не догматични!
Смели, но не войнствени!
Гъвкави, но не прегъващи се!
Отдадени, но не обсебени от другия!
Бъдете музи, бъдете полъха, пътеводната светлина, импулса-привидно незабележими, но преобразяващи!
Неслучайно Емерсон ни припомня, че„Основната ни необходимост е просто един човек, който да ни вдъхновява да бъдем онова, което знаем, че можем да бъдем.“
Бъдете обичани, сияйни, мъдри, балансирани, умиротворени, възхитителни!
Бъдете ярки, забележими, магнетични, чувствени, разкошни…
Нека душата ви се шири, нека духът ви е на висота, а нозете ви да са стъпили здраво и свързани с майката земя.
Бъдете щедри в любовта си, благородни в сърцето си, грациозни в движенията си.
Бъдете признателни и благодарни, каквото и да сте привлекли в живота си.
Мислете за себе си като за подарък!
Бъдете безценни жени, а не такива, които постоянно демонстрират цената си.
Имайте и изживявайте благословията на майчинството, красотата на семейните отношения, радостта на добрите приятелства.
Давайте подкрепа, прегръдка, прошка.
Бъдете олицетворение на младостта и милостта.
Нека всеки ваш поглед, жест и дума изразяват щастие и преклонение пред необятните светове на Твореца и чудото на живота.
Танцувайте, целувайте, докосвайте!
Бъдете нежни и безметежни!
Нека и сълзите, и молитвите Ви бъдат пречистващи и благотворни.
И в най-тежкия и безпомощен миг, помнете, че имате силата на своята усмивка!
Автор: Милена Белчева
Целият концерт може да бъде видян тук
***/Прашинки по цигулков лък/
Понякога ще спъват рязко
онези стъпки – неизминати.
Животът – непредвиден разход
изплащаме с наивност тиха.
Но хубост дланите ни пиха
от незапочналото минало.
Искри кристалът, ала реже
с измамни блясъци зениците.
Най-често отказът е нежност,
мълчанието – посвещение.
Расте денят, развиделения,
потъваме в дъха му – слисани.
С кордели на болинки сини
случайността върви наперено,
захапва весел резен диня.
Но друга чакаме и молим,
хабим слова, вини и роли
и с недоверие вечеряме.
От жажда този свят пропит е.
Ала кому е нужен опита?
Надничаме като хлапета
нетърпеливи и сърдити.
С юмруче удряме вратите.
Сърцата глухи са от хлопане.
Смехът ни съхне на простира,
след стапянето на лавините.
А някъде в гръдтта завира
скръбта, под кладата от страсти.
Но звън от дивна нежност, спастрен-
разсънва тайни балдахинени.
автор: Милена Белчева
изображение: интернет
Изненадайте своя приятел, близък, познат, любимия преподавател, (съ)ученици, колеги, добри съседи, роднини…
Зарадвайте компанията или най-скъпите на сърцето Ви хора – без повод или за конкретен празник.
ИЗРАБОТКА НА ИЗДЕЛИЯТА ОТНЕМА ОТ НЯКОЛКО ЧАСА ДО НЯКОЛКО ДНИ, СПОРЕД СЛОЖНОСТТА НА ИЗПИСВАНЕТО, ВРЕМЕТО ЗА СЪХНЕНЕ НА БОИТЕ, ЖЕЛАНИЯ ОТ ВАС СРОК И ОБЕМА НА ПОРЪЧКАТА.
С УДОВОЛСТВИЕ ЩЕ ИЗПЪЛНЯ И ВАШИТЕ ИДЕИ ЗА ПОЖЕЛАНИЯ И ЩЕ ОТГОВОРЯ НА ВСИЧКО, КОЕТО ВИ ИНТЕРЕСУВА НА ПОСОЧЕНИТЕ КООРДИНАТИ ЗА ВРЪЗКА
Може да направите своята индивидуална поръчка още сега:
– За да отправите лично послание към любимия човек за Св.Валентин и/или друга специална дата или семеен празник
– За да изпишете името на Ваш близък върху камъче- комлимент към подарък за неговия имен ден
– За да изразите нежно признание за Деня на майката-Осми март: „Ти си ми всичко“, „Благодаря за всичко, мамо“ и др.
– За да заредите с настроение и сила приятел в труден момент: „И това ще мине“, „Усмихни се!“ , „С теб съм…“
– За да пожелаете с най-светли чувства : „На добър час!“ или „Потътен вятър“ за новия старт в живота на абитуриентите
– За да изразите съпричастност и подкрепа към Ваш близък, който започва нова работа или проект: „Кураж“, „Успех“, „Вярвам в теб“
– За да мотивирате себе си и наредите на бюрото си камъчета с надписи „Мога“, „Вярвам“, „Постигам“ и др.
– За да зарадвате с лично послание младоженците и направите още по-красива тяхната сватба
– За да подарите зодиакален знак-талисман или някакъв закачлив ваш поздрав с пожелание за един незабравим и забавен рожден ден
– За да имате оригинални късмети с пожелания за Нова година, които могат да бъдат съхранени дълго време и да напомнят за споделените емоции от празничната нощ и за Вашето внимание. (Късметите могат да бъдат предоставени в желана от Вас бройка в красива опаковка от органза)
ДРУГИ ПРИМЕРНИ НАДПИСИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗПИСАНИ ВЪРХУ СТЪКЛЕНИ И РЕЧНИ КАМЪЧЕТА:
„Вече ми липсваш“, „Гордея се с теб!“, „Дай ми време“, „Обичам те“, „Остани с мен“, „Искам да остареем заедно“, „Жена и половина!“, „Мисля за теб“, „Честит празник!“, „Ти си моето щастие“, „Забавлявай се!“, „С теб съм в Рая“, „Ти си чудо“, „Честит нов дом“, „Честита рожба“, „Брат-мечта“, „Сестра-съкровище“, „Тъща-злато“, „Най-добрият баща“, „Най-красивата майка“, Здраве“, „Късмет“, „Хармония“, „Любов“, „Шанс“, „Мечтай“, „Радост“, „Надежда“, „Пари“, „Хъс“, „Обич“, „Нежност“, „Вяра“
автор: Милена Белчева ®
От взиране в познати хоризонти
оптичната ни сила се смалява.
Класът отдавна зърното изрони,
но кой го търси в купчината плява?
Умората е някак неизбежна,
пришита по контура на клепача.
И никой красотата не превежда,
и тя отдавна нищичко не значи.
Разхождаме напрегнатите мисли
в галерии от сенки и ескизи.
Самотен тъмен призрак е надвиснал,
а утрото – отвсякога по-близо
напира през случайните пролуки
да ни докосне истинно с елея.
Предчувстваме, че всъщност пътят друг е,
но да прекрачим себе си не смеем.
Душата ни превръща се в мишена
или преследва в кой да се прицели.
Но моята – за друг неизкушена
се сгушва кротко в облаците бели.
Окото ми, превърнало в реликва
присъствието ти незаменимо –
все по-добре те вижда и обиква
и в най-отдалечаващата зима!
автор: Милена Белчева
изображение: интернет
Най-краткият ни път е извървеният,
Най-истинската мъдрост – непризната.
Мълчанието е опровержение,
че има лек по-скъп от самотата.
И не една следа ме е препъвала –
душата ни е опитно стърнище.
Изпращам се по мръкнало до ъгъла,
след който няма никого и нищо.
След който е единствено затишие
и пулсът е незрим, но осезаем.
Последните ми воли са издишани
от тялото, получено назаем,
от пясъка на замъци рисувани,
от устните на земните съблазни.
Приемеш ли отвесното пътуване,
ръцете ти е нужно да са празни.
Зад теб отдавна всичко се е сринало,
едничка пепелта до бяло свети.
Разбирам, че и ти си само минало,
но в камъка дори пониква цвете…
автор: Милена Белчева
изображение: интернет
Не можех да не те обикна – с най-детското и светло чувство.
Разбирах, че това е бреме, за теб напълно непростимо.
Като изнизано мънисто – проплакващо за миг се спуснах
от огърлицата на дните, в които глътка радост имах.
Сломена от словесни бури, опитвах всякак да потискам
копнежната тъга и нежност, която недочуто стене.
Не мога да усещам чужда една вселена – твърде близка,
една прашинчица вълшебство, каквото всъщност си за мене.
Остава кротко да сънувам усмивката ти – рядко цвете,
а с утрото зад хоризонта с превързани очи – отплувам.
Щастлив си в своето пространство и друга светлинка зове те –
единствената животворна, която вечно си жадувал.
Последна лъчинка надежда душата ми сега пролазва.
Увисва тежестта на мрака, пристегнат в примката на клупа.
Най-хубавото е, че в мен е – и есенно, и райски празно.
И скоро милостив снежецът безследно, знам, ще ме затрупа.
автор: Милена Белчева
изображение: интернет
Обикнах полъха ти есенен,
скрежинките в косите спящи.
Сега светът безинтересен е,
лишен от свойто настояще.
Събирах в миговете пролетни
светулки от смеха ти цветен.
Не знам кога вкова неволята
на сетния ми кръст ръцете…
Горчат вините ни допуснати,
но ги отпивам и за двама.
Не мога да докосна устните,
дори в сълзите ми те няма…
Но още в мен трептика пламъче,
с дима си болката отнася.
И все тъй близък си ми, само че
прегръщам те – с ефирността си.
Така е, казваш, по-естествено
и чист е досегът безплътен.
А спомените – тежки кестени
не спъват никого по пътя.
автор: Милена Белчева
изображение: интернет
Гални ме закачливо с пух от облаче
и в мъркащо безвремие кротни ме.
В изтичащия миг не искам повече,
достатъчен е полъхът интимен.
А чувствата-искри-какво ли значат те,
щом литват като сенки мимолетни?
И после дълго стискаме клепачите
с илюзия, че в мрака ще просветне…
И нека прероси покой след сушите,
пропукали битийните ни вени.
И да замра, в усмивката ти сгушена,
в прохладата на сладостно забвение.
автор: Милена Белчева
снимка: интернет
Понякога „случайно“ се отбивай
щом зърнеш лъч през черните завеси.
Дори тогава с друг да съм щастлива,
да ми е вече все едно къде си…
Да ми е мирно, кротко и значимо,
забравила съвсем за близостта ти.
Дори да е в безкрайно пуста зима,
дори да сме по-малко от познати.
Не казвай нищо, нито ме разпитвай.
Единствено прегръщай ме, прегръщай…
Тогава бях за тебе ненаситна,
сега е празник всеки миг завръщане.
…И как трептеше влагата в очите,
погледнеш ли ме свъсено и косо.
Но още трепка онзи зов магнитен-
докосвай ме, докосвай ме, докосвай!
Разбирам, че в човешката ни сфера
животът е лишен от перспектива.
И смисъл в самотата ще намеря.
И мъдра тишина ще ме опива.
Забравила за „утре“ и за „вчера“,
но не и всяка нежност милостива.
Понякога – за чай или вечеря
отбивай се.
И не, не си отивай…
20-6-13
автор: Милена Белчева
снимка: интернет
