Деси Моралес е сама по себе си стихия. От тези, които биват опитомени за кратко, но само колкото да възвърнат сили и нахлуят отново в света, за да го преобразят. Носи шарена и весела детска душа, което вероятно ѝ помага да бъде и прекрасна майка на двете си артистични деца. И това е най-важната ѝ роля, макар да успява да бъде и модел, и актриса, и водеща, и приятел, и любима…Многобройните сценични изяви са ѝ дали възможността да се превъплъти в различни образи и да експериментира с разнообразни стилове, но кой е нейният и коя е тя, извън ролите и еклектиката? Нека разберем…
Здравей, слънцелика и благодаря за отзивчивостта да участваш в проекта ми „Модна визитка„! Сигурна съм, че читателите ще са любопитни да надникнат в твоя свят, затова преминавам към въпросите:
Какво мотивира избора ти на дрехи – удобството да носиш „обичайното“, или моментното настроение и желание за разнообразие?
–Изборът ми на дрехи е мотивиран от удобството, преди всичко. Рядко проявявам „женски капризи“. Купувам си нещо, само защото много ми е харесало.
Имаш ли пристрастия към определен вид аксесоари – обувки, чанти, шапки, шалове, колани, очила, бижута…? Опиши някои, които носиш почти ежедневно?
-О, да! Пристрастена съм към чантите и всички артикули на D`QUEEEN. Те се изработват на ръка от естествени материали – кожа, дърво. Интересното при тях е, че всяка една сама по себе си е произведение на изкуството. Всеки модел е различен и носи свой дух, специфичен образ. Дизайнерът Димитър Паисиев изработва майсторски всеки детайл по аксесоарите и създава всяка чанта с прецизността на художник.
Пастелни или ярки цветове предпочиташ? Твоите най-любими нюанси са?
–Харесвам пастелните цветове. Предпочитам маслено зелено, синьо, сиво, черно…Напоследък съм започнала да харесвам и жълто, и златисто.
Едноцветни десени ли харесваш, или дрехи с пъстри щампи и декорации, с геометрични шарки-пр. точки, карета…?
–Любими са ми предимно едноцветните десени и изчистените модели.
Най-приятните, според теб, материи? Предпочиташ ли естествените тъкани, или харесваш дрехи със синтетични и изкуствени влакна, които спестяват гладенето?
–Определено съм за естествените материи. А и те са по-приятни като усещане за кожата.
Дрехата, която чувстваш, че все едно е измислена специално за теб, е?
– Най-удобната дреха за мен е анцунгът. Обичам спортните, удобни дрехи, практични и от естествени материи предимно. Другата ми голяма слабост е красивото бельо. При него не ми е толкова важно от какъв материал е, но най-любими са ми дантелата, коприната, сатенът.
Стилът ти е по-скоро класически, или по-често екстравагантен?
–Със сигурност
моят стил е спортен.
Кой е сезонът, през който се чувстваш най-комфортно, каквото и да облечеш?
–Сезонът, през който се чувствам най-много себе си, е лятото!
Ако имаш пълна свобода, какво би избрала да носиш възможно най-често – спортен сет, изящна женствена рокля, семпъл класически тоалет, хипи дрешки, униформа, домашен халат…?
– Бих носила и нося най-често клинове, тениски, маратонки.
Какво е отношението ти към естетичната и пластична хирургия, както и към съвременните „екстри“ – екстеншъни, ноктопластика, татуси, перманентен грим, пиърсинг и др.?
–Отношението ми към пластичната хирургия, както и към всички други съвременни „екстри“, е положително. Всичко, което е направено с вкус и мярка, няма как да навреди особено. Най-важното е да е направено стилно, с мярка и без да се губи идентичността на човека. Обожавам татусите! Самата аз имам.
Кои са най-смелите ти експерименти с визията-пр.драстично отслабване, необичайни цветове на косата, странно облекло?
–Най-драстичната промяна направих преди много години с косата си. Наложи се да се боядисам от руса – черна и след филма отново я изрусих. Е, изгорих я, но заради ролята си заслужаваше. (усмихва се)
Какво е гримът за теб – неизменна необходимост, напълно излишно средство или възможност за разнообразие с излъчването понякога?
– Да, харесвам
грима, особено за специални случаи и роли в киното. Всички знаете какви шедьоври
създават гримьорите. А за себе си рядко ползвам. В ежедневието си ходя без
грим. Когато имам повод – кастинг, снимки, парти, обичам да се гримирам.
Харесвам и хубавата, качествена козметика.
Следиш ли дизайнерските тенденции и препоръките на стилистите, или разчиташ на своите естетически критерии?
–Модата е изкуство. Харесвам модата, но не се влияя от тенденциите ѝ. За мен е важно как се чувствам в дадена дреха и преди всичко тя да е удобна.
снимка: Ник Станчев
Има ли период или епоха, които да усещаш близки в модно и архитектурно отношение и ако можеш, би живяла тогава?
–Да! Обожавам времето на 50-те години на 20-ти век. Жените са толкова красиви и женствени, а мъжете са…мъже! Харесвам много тези години. Музиката, която са слушали тогава, стила на поведение, модата…Освен този период, харесвам много и ренесансовата епоха и всичко, свързано с нея. От малка гледах като омагьосана малкия екран, когато излъчваха филми от това време. Може би, точно тогава осъзнах, че искам да бъда актриса.
Приблизително колко време отделяш, при подготовка за излизане в ежедневието си?
Когато излизам от вкъщи, разбира се, в зависимост и от повода, са ми необходими около 15-20 минути, за да се приготвя. Нужни са ми за душ, дрехи и грим. Но наистина зависи от случая.
Какъв е твоят съвет и послание към дамите, свързани с модата и имиджа?
–Моето послание към дамите е да бъдат себе си. Най-важно е да запазят своята индивидуалност.
Коя песен, филмова или литературна героиня олицетворяват твоя стил?
Хм, това е много хубав и необичаен въпрос! Коя песен или литературна героиня олицетворяват моя стил…много интересно? Аз съм голям меломан. Във вените ми текат ноти, а не кръв. Любима ми е рок-музиката – и като звучене, и като стил. Това точто ме оприличава. Rock`n`roll!
Може да гледате Деси Моралес в спектакъла „Диагноза артист“, където си партнира с Георги Низамов и Христо Ламбрев.
Емилиян Ялъмов е известен журналист, репортер, светски хроникьор, автор на книги и текстове от развлекателните жанрове, организатор на събития. През 2012 инициира създаването на сайта YEP.BG, където продължава да публикува. Автор и водещ е и на телевизионна рубрика по БНТ2 и BNT World „На светска вълна“.
Здравей, Емо!
Познаваме се от няколко години, затова ще си позволя да отправям въпросите си директно и извън рамката на общоприетата любезност. Идеята за този разговор се породи по време на една от последните ти публични срещи, а именно – гостуването ти във формата „Неделя следобед със…“ , събитие, организирано от г-жа Таня Дамянова. Тогава присъстващите имаха възможността да надникнат в твоя свят, чрез въпросите на водещата – Патриция Кирилова, свързани с любовта ти към яхтите, пурите, изкуството, членството ти в Бирената партия, книгите, които си издал, рубриките, които водиш. Професионалният ти път не е кратък и си известен в медийните среди, но бих искала в това интервю да разширя тематичните ракурси, за да е по-обстойно и интересно за хората, които не те познават толкова добре. Надявам се, че ще се чувстваш комфортно като интервюиран и от мен и че ще позволим на читателите да разберат повече за твоята душевност, за ценностите и начина ти на живот.
М.Б.:Какво е усещането, когато получаваш толкова много дипломи и отличия, свързани с твои конкретни журналистически изяви или за поддържане и затвърждаване имиджа на дадена марка, фирма, личност? Тези жестове мотивират ли те и вълнуват ли те все още, или си уверен в това, което правиш и за теб подобни признания са повече блясък, отколкото съдържание?
Е.Я.: Това е признание за труда ми. Нормално е човек да се чувства удовлетворен, когато хората оценяват това, което той е направил. Аз съм живо същество и е eстествено да се вълнувам. Това, че съм бил забелязан няма как да не ме мотивира да продължавам напред.
М.Б.: Кога разбра, че си изкушен от словото и че това е пътят, по който желаеш да вървиш и да се развиваш? Помниш ли повода за написването на първия ти журналистически материал?
Е.Я.: Първоначално пишех хумор и сатира. Публикуваха мои неща във вестниците „Стършел“, „Черноморски преглед“, „КИЛ“ и т.н.. Първият си фейлетон обаче написах с дядо ми Тодор Генев, лека му пръст, още като бях дете. Той беше популярен сатирик. Вероятно от него съм наследил любовта си към писането. Във Варна ме откри Аврам Аврамов, който работеше за петъчната притурка към вестник „Народно дело“. За съжаление той също вече не е между нас. После започнах да пиша скечове и песни в хумористичното предаване „Тутурутка“. Така започна всичко за мен. След време обаче сатирата отиде на заден план, завърших журналистика. Във Варненски свободен университет направихме студентски вестник „ЦЕНЗура“, на който съм кръстник. Малко след това започнах работа на щат и в редакцията на вестник „Позвънете Новини“, където темите, за които отговарях бяха различни.
М.Б.: Съвременните технологии позволяват проследимост и анализи на потребителите и тяхното поведение спрямо даден сайт или печатно издание. Как се променила медийната аудитория през последните 20 години като доверие, интереси, гражданска позиция, активност, светоглед? Какви са твоите наблюдения и как самият ти си се променил в това отношение?
Е.Я.: Медиите изгубиха голяма част от доверието, което им гласуваха хората в началото на демократичните промени. Някои журналисти не разбраха, че да информираш е и отговорност. Нароиха се куп жълти издания. В момента е някакъв хаос. Аз така и не си позволих да лъжа моите читатели. Радвам се, че имах удоволствието да работя с хора, които по никакъв начин не са ми налагали някаква цензура. Сега пиша предимно за изкуство, култура, шоубизнес и съм щастлив, че се занимавам точно с тази тематика. Плувам си в свои води.
М.Б.: Имал ли си творци, които са били твои професионални открития и на които да си съдействал значително в посока приемственост, популярност, контакти и т.н.? Признателни ли са днес за това или би се присъединил към коментарите, битуващи в обществото, че българинът е неблагодарен?
Е.Я.: Помагал съм на много хора, но ще прозвучи твърде нескромно да говоря аз за тези неща. Затова нека преминем към друг въпрос. Разбира се, че има и неблагодарни. Те отдавна обаче не са част от моето обкръжение. Не прощавам предателства.
М.Б.: Предполагам, че и ти, в началото на своята кариера, си разчитал на подкрепата както на семейството и приятелите, така и на колеги и професионалисти с високи позиции и постижения в дадена област. Кои са хората, с които те свързват не само сантименти, но и искрена почит и благодарност, за това, което са, и с което са ти помогнали – било то доверие, съвети, финансова подкрепа, бизнес предложения?
Е.Я.: Благодарен съм на преподавателите ми по журналистика. Някои от хората, с които съм работил през годините също са били прекрасни професионалисти. С други сме имали откровени конфликти, но с тях не поддържам отношения. Дори не знам дали все още са в занаята.
М.Б.: Срещал си се с редица популярни личности, свързани по някакъв начин с изкуството, културата, шоубизнеса, хора с разнообразни интереси и стил на живот. Имал ли си случаи, в които да установиш за себе си осезаема разлика между медийния образ на дадена личност, на база на който са били и твоите представи и преценките ти за човека при пряк контакт с него, доколкото е позволил да го опознаеш?
Е.Я.: На сцената винаги се излиза с маска и се играе роля. Човек не един и същ пред публика и у дома. В ролята ми на журналист съм се опитвал събеседниците ми да бъдат откровени, но дали е било така знаят само те. Всичко си зависи от човека. Има хора открити, лъчезарни и с усмивка, а други са интровертни и трудно можеш да преминеш бариерата, която са поставили.
М.Б.: Вероятно някои от запознанствата ти с т.нар. „звезди“ са провокирали както възхищение и въодушевление, така и разочарование и резервираност.
Има ли някои от родните знаменитости, с които общуването те обогатява, преобразява и ги чувстваш наистина близки?
Е.Я.: Имал съм щастието да контактувам с почти всички известни личности в България. Харесвам много Васил Михайлов. Голям мъжкар! Страхотни роли! Джоко Росич пък бе по-голям българин от много мои сънародници, въпреки, че не е роден тук. Беше един балкански титан. Нека почива в мир. Тъжно е, когато се разделяш с такива хора. Тодор Колев бе онзи опасен чаровник, който българското кино никога повече няма да има. От новото поколение симпатизирам на Асен Блатечки. Препоръчвам на всички читатели да гледат лентата „Съдилището“, където той играе главнатя роля. Разтърсващ филм. Залата стана на крака след края на премиерата. Много добър актьор е Захари Бахаров. Мариан Вълев, Христо Шопов са все любими мои лица от големия и малкия екран.
М.Б.: Опиши с по три думи – как възприемаш себе си като: журналист, приятел, мъж и баща?
Е.Я.: Гледам сериозно на професията си и не обичам да правя компромиси в работата си. Обикновен човек съм, който обича да дарява усмивки на хората около себе си. А дали съм добър баща е редно да каже дъщеря ми.
М.Б.: А извън ролите и светската суматоха и суета – какъв е твоят вътрешен свят, кои са твоите съкровени моменти в ежедневието, нещата, които те изпълват с радост и хармония?
Е.Я.: Щастлив съм, когато знам , че близките ми са добре. Обичам да излизам с дъщеря ми и да се забавляваме.
М.Б.:Кое предпочиташ през последните години – усамотението или многобройните социални контакти и изяви?
Е.Я.: Водя много динамичен начин на живот. Понякога на вечер ми се налага да бъда на няколко различни светски прояви. Няма как. Не се оплаквам. Такава ми е професията. Може би ако беше по-различно щях да умирам от скука. Срещите с хората ме зареждат. Все пак аз контактувам предимно с хора на изкуството. От тях винаги има какво ново да научиш.
М.Б.: Хората, които те познават, знаят, че си почитател на изисканите питиета, атрактивните туристически дестинации, стойностната литература и ценител на красотата в различните и измерения. Ако имаш възможност да си подариш една съвършена за теб кратка ваканция къде и как би релаксирал най-пълноценно?
Е.Я.: Повече от 6-7 години не съм посещавал атрактивни туристически дестинации и не съм излизал в чужбина. Не знам откъде е останало това впечатление, че съм техен ценител, но ако ми се отвори възможност със сигурност искам да е място с море, слънце, яхти и палми. Едно дайкири, кубинска пура и любим човек също идеално се вписват в картината ми за пълноценен релакс.
М.Б.: Кои са най-оригиналните изненади и специални жестове към теб, които си съхранил в паметта на сърцето и си спомняш с умиление?
Е.Я.: Твърде лични са. Предпочитам да ги запазя само за себе си.
М.Б.: Ако приемем, че животът е музика, коя е песента, която те олицетворява най-добре?
Е.Я.: Харесвам много жанрове. Като ученик съм бил барабанист в група. Вероятно ще е някакъв микс между джаз, поп, рок, класика и щипка хеви метъл.
М.Б.: Почти винаги си във ведро настроение и обичаш добрия хумор. Кой е вицът, който те разсмива, колкото и пъти да го споделяш или чуваш от друг?
Е.Я.: Много са. Имам един голям приятел, който е неизчерпаем извор на вицове. Повечето варненци го познават като Жоро Степа. Мога да го слушам с часове и да се заливаме от смях. Един от любимите ми вицове е:
– Докторе, жена ми я боли гърлото! Какво да направя?
– Празнувай, човече! Празнувай!
М.Б.: Кое опиянява повече – доброто вино или добрата дума?
Е.Я.: Добрата дума, поднесена с чаша хубаво вино.
Благодаря за откровените и изчерпателни отговори! Пожелавам ти завиден тонус и да преодоляваш баналното, постигайки оптималното.
