Милена Белчева

С него имахме около три запознанства по различен начин-първият път беше безсловесно на една обща сесия, откъдето са и тези кадри. Вторият, когато му предадох плик с пари от една сватба. Третият – на Коледа, в метъл бар и всеки път се опознаваме наново. Така и не снимахме професионално. Но никога не е късно, при интересен проект. Мишо е лаконичен, делови, организиран и свободолюбив. Работил е като спортен коментатор, има страхотен вкус за музика и книги. Но това, което наистина умее и прави от сърце е да снима.

Необикновен, но дългоочакван „Разговор с водата” се състоя в Арт салона на Радио Варна в края на юли и оживи многобройната публика, която уважи премиерата на  последната поетична книга на Емилия Найденова. Литературната вечер бе озарена и от магнетичното поетично присъствие на Елица Виденова – Директор на БНР-Радио Варна, която въпреки отговорните си ангажименти успя да се наслади на рецитала и да приветства лично гостуващата авторка. Залата се оказа малка, за да побере десетките  почитатели  на словото и творци, сред които Маргарита Стефанова, Радостина Драгоева, Валентина Йосифова, Богомил Аврамов-Хеми, Дончо Дончев и др. Те с интерес наблюдаваха необичайното представяне от техните колеги по перо-Венцислав Василев и Милена Белчева, които влязоха в ролята на водещи. Комичните  провокации, артистични закачки и аналитични пробези из откровенията в книгата, бяха приятелска изненада за даровитата млада дама, която трудно въздържаше емоциите си от вълнение.  В тази връзка бяха и думите от анонса на събитието, където Венци Василев споделя: „Ако не знаете, да ви кажа, че силноемоционален човек не може да е поет. Да, емоцията би могла да бъде вид вдъхновение, но за разгръщането на това вдъхновение е нужно психично пространство. А силните емоции обсебват психичното пространство и не му позволяват да диша. А ако го знаете, да ви кажа…Че нещо явно пропускаме. Защо ли? Просто имаме едно нагледно опровержение. Специфичният термин на въпросното явление е Емилия Найденова.”

Искрени аплодисменти и ведро настроение провокираха и словата на Сергей Сергеев, изразени в дружески поетичен шарж – специален поздрав, поднесен традиционно с изящна червена роза в знак на уважение и симпатия към авторката. Тези признания не са случайни, защото Еми е не само много сетивен, чист и спонтанен човек, тя има една действително интересна дарба да наблюдава света едновременно през стотици ракурси и да изразява себе си и чрез споделеното, и чрез премълчаното. Родена е и живее в София, но често и с нескрита радост пътува до морската столица, където я чакат любовта, приятелите и морето. Амбициозната светлоока поетеса изучава Българска филология в СУ „Климент Охридски” и е носител на редица престижни литературни награди. Публикува в сайтове за лично творчество, както и в електронни медии, има и собствен блог, озаглавен „Небе за птици”, каквото е името и на първата и стихосбирка. Пише за простичките неща, за малките и големите тайнства на живота, за просторите в нас и тъмнините, които ни смаляват. Нейната лирическа героиня се скита из лабиринтите на преживяното, спъва се в хилядите посоки и опитности и разтревожено пита:

„Къде е вратата, с която затварям

душата на своето изгубено тяло?

Къде са ми думите, дето спасяват,

когато вали тишина на парцали?”

Не спира да търси какво се крие отвъд, в онази безкрайна синева, какво я очаква зад солените клепачи на дните, наивно да иска да разбере „горе дали им ухае на люляци”, макар да осъзнава, че „без въпроси се живее лесно”. Чезне в дълбокото и се загубва в нищото, попива животослучващото се и усмихнато призовава:

„Дай ми вечността,

за да забравя.

И още толкова – да помня”

Опитва се да сепне и околните от инертността, да ги откъсне от битийната примка и въздъхва:

„Небето праща знаци. Ала ти

се давиш в други истини нетрайни.”

Но когато сладката умора победи сетивата и бягствата в кръг станат осезаемо излишни, сърцето само разбира:

„всичко е както някога,

само дето

губиш значенията”.

Тогава стрелките на трескавата жажда спират, за да просветне  онази преждевременно настъпила мъдрост:

„Човекът сам си е къща. Сам си е същност. И сам си е погребение…”

Какъв дух трябва да има един такъв човек, който е само на 22 години, за да заяви?! :

„Живот, аз зная, че си смърт. И пак ти вярвам…”

А аз вярвам, че все по-често ще чуваме името на Емилия Найденова, свързано с радващи новини и събития. Убедена съм, че и новата и поетична книга ще впечатли както читателите – любители на поезията, така и сериозно пишещите творци и литературни критици. Стихосбирката е един красив и успешен продукт на издателство „Знаци” и дори само визуално провокира вниманието с необичайния си формат и прекрасното оформление на корицата, дело на художничката Невена Ангелова. Художествени редактори са Виолета Христова и Камелия Кондова – две дами, чиито естетически усет и поетичен изказ ги отличават като едни от най-стойностните автори в България. „Разговор с водата” е заглавие на изповед, която те отвежда дълбоко в тайнствата на Вселената и ти подарява елегантен и смислен диалог и поетична атмосфера, в която душата тихо ликува.

 Автор текст: Милена Белчева

Оригинални изображения: личен архив, Б.Аврамов-Хеми

„Много силен конкурс! Това беше определението, което всички членовете на журито дадоха за четвъртото издание на „Недоизречено“, проведено във Варна. Литературната надпревара излезе за първи път от географските ширини на Пловдив и благодаря най-вече на поетесата Мариела Русева от морския град, която създаде перфектна организация и успя да вдигне летвата високо.

Първото издание на конкурса беше в социалните мрежи, а следващите две имаха възрастова граница до 19 години, за да бъдат стимулирани предимно младите хора с творчески заложби. Четвъртото беше замислено да бъде без никакви ограничения, така че в него участваха и много утвърдени творци, чиито имена отдавна са познати в литературните кръгове. Сред участниците, изпратили творби за конкурса, имаше писатели с много книги и награди зад гърба си, издавани на други езици, а също и един собственик на електронна книжарница.

Традиционно в журито присъстваше пловдивският литературовед Здравко Дечев, който проследява „Недоизречено“ още от неговото първо издание, а от страна на Морската столица се включи галеристката Ваня Маркова – Маркони, известна с таланта си да открива нови дарования.

За мен беше много приятна изненада участието в конкурса на поетесата Милена Белчева, която в края на миналата година взе специалната награда на Радио “Пловдив“ в третото издание на Националния поетичен конкурс “Добромир Тонев“ със стихотворението си “Пристанище за мъртви хоризонти“. Този път тя експериментира с проза, която й осигури първото място във варненското “Недоизречено“.

Класираният на второ място Красимир Бачков пък има седем издадени книги, превеждан е на английски, руски, украински и словашки език. Освен това е основател и редактор на списание “Антимовски хан“. Носител е на девет национални награди за проза, без да броим сегашния му приз от “Недоизречено“.

Впечатляваща е творческата биография и на Надя Уорендър, на която журито присъди трета награда – 14 издадени книги, повечето с любовна лирика, а едната от тях – на английски език. Дълги години Надя е живяла и работила във Великобритания. Бяха присъдени и две поощрителни награди – на Димитринка Ненова, която представи една прекрасна любовна приказка в лилаво, и на Ася Шопова за нейната болезнена, но преживяна човешка история.

Двамата с Мариела Русева решихме да организираме връчването на наградите на 13 февруари – навечерието на Св. Валентин, защото темата на конкурса предполагаше любовна лирика. В този дух бяха и наградите – валентински кошници, съдържащи книги за любовта и отбрани питиета. Съвсем в реда на нещата беше и мястото на церемонията – единствената кафе-книжарница в града, с изглед към Морската градина. А Мариела, освен с домакинските си задължения, се справи и с ролята на водеща по време на награждаването. Залата беше претъпкана от участници в конкурса и почитатели на изящното слово. Наградите бяха осигурени с любезното съдействие на Георги Иванов и Борислав Василев, аранжирани от Катя Вичева, а очарователната Мариела Русева носеше бутикови бижута, изработени от Диана Раданова.

Конкурсът се базира на едно мое произведение, матрица, която съдържа единствено малко опорни думи, още толкова препинателни знаци и много празни полета между тях. Идеята е да бъде попълнена творчески така, че да се получи автентична литературна творба. Крайните текстове са от всички възможни къси жанрове на литературата.“

автор: Стефан Бонев

–––––––––––

Н А Г Р А Д Е Н И Т Е    НА ПЪРВО, ВТОРО И ТРЕТО МЯСТО

Журито определи трима победители и две поощрения. Първа награда бе присъдена на Милена Белчва, втора – на Красимир Бачков, а трета – на Надя Уорендър. Поощрения получиха Димитринка Ненова и Ася Шопова.

“Недоизречено“

от Милена Белчева:

Лицето ти – възторг от радост мимолетна или предчувствие за спомен нероден сега излъчва. Ще разгадая ли какво се случва с теб и в теб? Винаги открито потаен и щедър на мълчания, които се пръскат в мрака на битието. Галактики, пътуващи в очите ти! Вземи и мен – по детски любопитна душата ми копнее уютнинката на безкрая. Примира, покорена от нежност милостива, стаява в капчица предутринна роса. Нали такава ме обичаш? И трепетна, и светло всепокойна; в реките на безмерния ти чар – спасена и удавена, безпулсна, но и жива.

По пътя Заедно, а в пътя – разделени. И някаква изискана печалност, която ни оплита и приказки от сънища наяве изтъкава. Люлее в пух от ангелски криле – несбъднато реална любовта ни. Целува ме на голо тишина и в златно заискрява същността. Не търся вече нищо, не копнея, не тичаш след примамливите сенки, не късаш от греховните цветя. Дъждец от благодат по нас потича към лунните пътеки самота. Цигулкова въздишка. Никога не бих могла да се изгубя повече, разтворена в ухание на неизменно всеединство. Присъствие, което осезаваш и нямаш сетива да назовеш. Небето е най-сигурната почва, в която пускам корени за полет. Не ми е нужна вяра, за да вярвам. Сърцето не побира обичта. Но тя изпълва цялата Вселена и я превръща в ласкава усмивка. По-сладка от най-хубавия спомен, от тайните извечни по-загадъчна, по-трогваща от майчина сълза. Да бъде тази лудост съкровена на истинност и ведрост безметежна. Контурите на времето – размити, да няма хоризонти и следи.

И зная, че не са ни нужни знаци и карти за изгубени съкровища. Гальовни са лагуните, разхлаждат нозете ни от скитаници прашни. Тревиците целителни – изпити. Преминахме под мъдрата дъга. Какво се случи? Просто неизбежното. Със слизане достигнагме върха.

Разбирам – не разбираш, ала ето ни – сега и тук – отново неразделни, каквито сме и някога били. Да, чудо е! Не някое отвъдно, не чудото на мекия ти глас, не чудото на устните ми – макове, които те събуждаха в летата кадифени. Не те споделях с с никой, но прозрях, че ти си всички, всичко, даже повече…Ревнуваше от вятъра дори, че отнасяше дъха ми на ванилия и мед. Не изчезвай никога! – бълнуваше, не изчезвай, чуваш ли? Хей, тук съм, слънчице, винаги съм била тук, в онова тайнство Недоизречено. Само не питай: „Дали?“

източник: сайт на писателя Стефан Бонев

оригинални изображения: личен архив, Л.Маринов-Було

„Напразно в себе си витая“ е втората поетична книга на Венцислав Василев, излязла под редакцията на Виолета Христова и представлява интересен подарък за ценителите на художественото слово. Творбите на младия автор са подчинени на една специфична вътрешна естетика, не само като текстово изграждане и звучене, но и като надсетивна визия и разбиране, необременени от наложени критерии и правила. Независимо от внушителния брой произведения, сътворени през последните две-три години, Василев публикува само, когато действително има какво да поднесе на публиката и доказателство за това са не само заслужените конкурсни награди и номинации, но и стотиците почитатели в литературните сайтове и социалните мрежи.

Подбраните стихотворения впечатляват със своята философска проникновеност и разкриват една по мъжки трезва, но упойваща с нежността си лирика. Текстовете често са аналитични, но без да изземват пространството и правото на читателите да изградят собствена представа и осъзнатост, свързана с житейските истини и личностни избори. Понякога в откровенията на твореца има умишлено присъствие на амбивалентни настроения и широко интерпретативни символи и герои, но този вътрешен свят изразява една поезия, към която човек не може да остане безразличен. Вероятно това е провокирало и представянето на още един професионален поглед – този на Станка Бонева, която поздрави автора и представи своя прецизен анализ върху интересното му творчество. С присъствие  уважи премиерата и Валери Станков. Освен градивна критика, отправена към своя прохождащ колега по перо в представената рецензия, озаглавена „Играещият в себе си човек”, изявеният поет не пропусна да отбележи, че стихосбирката, която е прочел, е „още един повод за радост, че мислещите хора в България не са се свършили.”

Водещата Милена Белчева представи краткото си слово, свързано с творчеството на младия автор и прочете респектиращите думи на редактора на книгата – Виолета Христова, а Сергей Сергеев поднесе отново свой римуван шарж, с който изненада Венцислав Василев и очарова многобройната публика. Сред гостите бяха младите писатели Мартин Спасов, Мариан Желев и Тодор Иванов, поетесите Галина Иванова, Маргарита Стефанова, Радостина Драгоева, Валентина Йосифова, Ваня Маркова и др.

автор: Милена Белчева за в-к Кил

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА И АВТОРА В СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ ВАРНА

Варненската поетеса Милена Белчева днес, 15.10. ще представи стихосбирката си „Ванилено небе“ от 18:30 ч. в сградата на „Сдружението на писателите“ в морската столица. Книгата е издадена през 2007 г. от Издателска къща „Стено“. Самата Милена Белчева е участвала със свои творби в издание на читалище „Просвета“- гр.Кула „Кулски поетичен панаир“ през 2007 г. и в „Нова българска литература-алманах поезия“ на издателство „Буквите“ през 2009 г.Поетесата е родена на 28 април 1977 г. във Варна. Завършила е висше образование във ВСУ „Черноризец Храбър“, през 2000 г. в специалност „Моден дизайн“ и втора специалност „Педагогика“. През 2011 г. предстои да се дипломира като квалифициран журналист към ИПО-ИУ-Варна. Тя е посещавала поетична школа „Прибой“- Варна, с ръководител Венета Мандева и има участия в радио предавания и училишни мероприятия.Милена Белчева има отпечатани материали във вестниците „Вестник за жената“, „КИЛ“ „Поглед“, „Нещата от живота“, „Женски свят“, „Уикенд“, „Аз, жената“, списание „Родители“, списание „На кафе“ и др. Тя има публикации и в различни поетични сайтове. През 2009 г. е създала свой блог /http://ladydream.blog.bg/, където публикува предимно свои авторски материали.През тази година Милена Белчева е инициирала създаването на Арт клуб „МонограМ“. Желанието й е да организира личности от Варна, които имат интереси/прояви в областта на бизнеса, изкуството и културата на тематичнии и презентационни сбирки, да ги информира за предстоящи събития, да представя дейността на изявени или непопулярни творци (писатели, художници, дизайнери, приложници и т.н.). Един от проектите на клуба е провеждането на „Поетично кафене“, инициатива, осъществявана с медийното съдействие на Кафене.бг.Милена Белчева има интереси в областта на изобразителните и приложни изкуства, моден и производствен дизайн, фотография, научна фантастика и др.

Източник: Днес+

Всяка хубава идея се ражда спонтанно и търпи своето развитие във времето. Минавайки през различни концепции, през 2010г. инициирахме създаването на Арт клуб Монограм, като платформа за популяризиране на случващото се в сферата на изкуството и културата в гр. Варна. Един от проектите, който стартирахме, е „Поетично кафене“, като през 2010г. реализирахме пет тематични издания и приобщихме много хора към тази инициатива. Идеята се осъществява с медийната подкрепа на Кафене.бг – организатори на литературните сбирки в столицата.

МБ

             На 28 август, в разгара на лятото Арт клуб Монограм събра почитатели на изкуството на една лирична вечер на тема “Морски слънцешепоти”, част от проекта Поетично кафене. В стилната и елегантна обстановка на кафе бар LUXAR  звучаха стихове и музика, посветени на морето, лятото, вълшебствата и любовта.  Гост-изпълнител бе младата музикална надежда от Варна-Михаела, който оживи публиката. Сред гостите бяха Данка Тодорова-поетеса, която живее в Германия, Яна Янина, Даниела Маринова от Испания, Николай Панайотов и други. 

          Присъстващите прочетоха свои творби и се насладиха на творчеството на останалите автори, а много от тях се отзоваха и на поканата да донесат детски книжки, които екипа на клуба събира като съорганизатори на инициативата “Подарете книга! Някои деца няма какво друго да ги накара да мечтаят!”

автор: Милена Белчева

снимки: личен архив, 2010