Милена Белчева

    Из Националния конкурс “Под манастирската лоза” – Лопушански манастир Уважаеми читатели! Този конкурс бе обявен на 14 април – денят на Преподобния св. Йоан Лествичник, автор на „Лествица” („Стълбица”), едно от най-великите творения на ранното средновековие. Това даде отблясък върху много от творбите, които получихме. А те не бяха малко – с оглед […]

Надеждата е като сянка. Върви след всеки твой копнеж. И пожеланото остава завинаги недостижимо. Единствено, когато в тебе очакването просто спреш, оставаш някаква възможност същественото да го има. автор: Милена Белчева снимка: интернет  

  След толкова затръшнати врати в сърцето ми мазилката се срути, сега съм прах в нозете ти, а ти изтръскваш го в безпътните минути. Наслушах се защо, кога и как допуснал би за час да ме обича по странен план – поредния хлапак – безумно горд и прагматично ничий. Смирявах се – така да е, […]

Не можех да не те обикна – с най-детското и светло чувство. Разбирах, че това е бреме, за теб напълно непростимо. Като изнизано мънисто – проплакващо за миг се спуснах от огърлицата на дните, в които глътка радост имах. Сломена от словесни бури, опитвах всякак да потискам копнежната тъга и нежност, която недочуто стене. Не […]

Нека е мирно, безмълвно и пусто. Кой светлотайнство с тебе изпрати? Хвърлям сакото на зимните чувства. Есенно шепна: Благодаря ти… Днес си отдъхвам от себе си даже, стихват сълзици в мрака проляти. Свличам на своите мисли багажа. Ти си вълшебство. Благодаря ти! автор: Милена Белчева изображение: интернет      

Най-после хоризонтите покорно онемяха, застинаха в безвремие човешките стихии. И в тези необятности духът намери стряха, където до забвение всеистинност да пие. Онези бездихания, които ни изпраща изящното мълчание в сърцето на Всемира попиват неизменната любов животворяща, в която съвършенството се влива и извира. В покоя на безвидното, но вездесъщо Нищо от гроздовете слънчеви на […]

Обикнах полъха ти есенен, скрежинките в косите спящи. Сега светът безинтересен е, лишен от свойто настояще. Събирах в миговете пролетни светулки от смеха ти цветен. Не знам кога вкова неволята на сетния ми кръст ръцете… Горчат вините ни допуснати, но ги отпивам и за двама. Не мога да докосна устните, дори в сълзите ми те […]

Така и не дописах тази книга. На чувствата ще хвърля черновите. Каквото съм научила ми стига, каквото не – добре, че не попитах. Ще рукне тишината милостиво, смекчила сетивата ми – фосили. Искрица от битийното огниво, в сърцето ми, тъгата ще усили. И в нея ще догарят всички стари тежнения и трепети напразни. Димът на […]