Милена Белчева

От взиране в познати хоризонти оптичната ни сила се смалява. Класът отдавна зърното изрони, но кой го търси в купчината плява? Умората е някак неизбежна, пришита по контура на клепача. И никой красотата не превежда, и тя отдавна нищичко не значи. Разхождаме напрегнатите мисли в галерии от сенки и ескизи. Самотен тъмен призрак е надвиснал, […]

Най-краткият ни път е извървеният, Най-истинската мъдрост – непризната. Мълчанието е опровержение, че има лек по-скъп от самотата. И не една следа ме е препъвала – душата ни е опитно стърнище. Изпращам се по мръкнало до ъгъла, след който няма никого и нищо. След който е единствено затишие и пулсът е незрим, но осезаем. Последните […]

И мислите далеч оттук засели в обсебили покоя ти коси. Усмихвам се в безмълвните недели, но в тях дори и призраче не си… Приех, че пак избираш друг маршрут, но издаваше ме онзи зов в гласа. Гнездото ми е все така уютно. Красиви ли са Твойте небеса?… И детска обич в слънцето покълна – кората […]

  Не ми подарявай крила – нямам нужда от полети! Небето е грим за безброй уморени очи. Не взимай багаж, който тегли надолу. И моля те, щом искаш простор – хоризонтите сам заличи. Нима провинен ще наказваш живота си в ъгъла, че все изостава или безвъзвратно тече? И теб същността му безлика докрай е изпълвала, […]

Тази дивна печал е обзела на душата фриволния полет. Ще достигнем навярно предела, без да знаем дори – за добро ли? Или трябва в познатите дири да потъваме още животи, неприели, че всеки умира и се ражда безмерно самотен, търси мъдрост в света неразумен. С бяла пръст светлината почерня, щом заспива с молитвени думи, а […]

    Ако желаете, може да прочетете и награденото стихотворение:   Светлотайнство в капка тишина   Най-после хоризонтите покорно онемяха, застинаха в безвремие човешките стихии. И в тези необятности духът намери стряха, където до забвение всеистинност да пие. Онези бездихания, които ни изпраща изящното мълчание в сърцето на Всемира попиват неизменната любов животворяща, в която […]

Деколтето на спомена се раздърпа нелепо и оттам само сухо неспокойство наднича. Стискаш думите вятърни в изпотената шепа- да забравиш за кратко, че си нищо и ничий. Самотата, отровена с нежелани бъртвежи триумфираща тръгва и оставя те в кюпа, пълен с прах и съмнения и от минало тежък – колко вещи и срещи през живота […]

Завърщи третото издание на Националния поетичен конкурс „Багри от Лом“. Милка Пиналска от село Градина, област Пловдив е отличена с първа награда за цялостно представяне. Поети от цялата страна изпратиха над 200 творби. Журито, класирало творбите, е в състав: Кристина Илиева, филолог, секретар на Народно читалище „Постоянство- 1856“- Лом, Милко Христов, началник отдел „Образование, култура […]

      Психолог, журналист и филолог обраха наградите в Третия национален конкурс за поезия „Добромир Тонев” Психологът Катя Стоилова от Пловдив е победител в Третия национален поетичен конкурс за поезия „Добромир Тонев”. Нейни стихове журито в състав професор Огнян Сапарев, писателят Йордан Велчев и поетесата Станислава Станоева единодушно е класирало на първо място в […]

„Земята не е място за пристигане, а само за събиране на ято“ В.Христова   Земята ни е временно убежище, скрепено от легенди и представи. Пердетата пред нас, макар и мрежести, възпират яснотата и простора. Истинността-прозрачна като нежност е. Но в шеметни илюзии ни дави, завързала нозете ни със тежести, самата неизбежност, че сме хора. Петмезна […]