Милена Белчева

    Ето и награденото стихотворение:   И химн е любовта, а не балада Ела, когато всички са заминали и стича се нощта през филтър ситен. Ела, за да останеш. Но завинаги… Къде си бил-аз няма да попитам. Разсърдено се гонят сред неистини и хвърлят се в безсънищна постеля онези съкровени чувствомислия, които ни събират […]

Успокой се, душа! Колко кръста – все чужди понесе?! Непосилно е даже своя собствен да влачиш нагоре. Пътят става пред теб все по-стръмен, самотен и тесен. Утаяват се в мрака неизбежно тъга и умора. Успокой се, съдба! Разпродадоха всички билети, ще се падне на всеки по парченце житейска отплата. Угнетеният дух в непрогледната нощ ще […]

И болка бях, и сладостна нега, но някак същността си не откривах. В канал нечист засмуква ни света и е излишна всяка съпротива… Еднакво уморяват всички страсти, в хармония привидна от контрасти. И щастието, казваш, е беда, а всякоя трагичност е красива. Дали загубих слух за новини, но стана ми деня безинтересен. В кръвта нахлуват […]

  Голямата стрелка на мисълта ни, описва тази скучна траектория на чувствата ни дребно-измеримите, увиснали на малката стрелка. Минава секундарникът – неволя с привидно равнодушие отгоре им примигва с тъмни клепки и въздъхва живота между „после“ и „сега“. И крачим през понятия и цифри, пристъпваме на заден от съмнения, притичваме към поривните щастия, забиваме се […]

Смаляваш се, заключен в убеждения, а вътре в теб умората расте. Поглъща пътя цял – неосветения и трескавост поражда – на къде? Към тази ли инертност, към онази ли, щом всеки нов мотив ще измени?!… Душата паразитно са пролазили събудените сенки на вини. Безжизнените сокове замръзнаха, стъблото се преведе и една тъга необяснима дави въздуха […]

То беше пиршество и бях за тебе най-сладкото от всички питиета. Гуляй безспир! Но беше ли потребен или бе просто част от етикета? Тържествен миг, изпълнен с ненасита… В менюто с най-отбраните мезета бях първа аз, но ето днес се питам- как минахме внезапно на диета!?! Отпиваш ме, но май ти киселея. Натрупа от въздишки […]

Искам залезно да се стъмниш дълбоко в мен, в тайните димящи на плътта ми, да заглъхне всеки стон и звук, да издъхне всяка лоша мисъл. В хладните улуци да остане само тънка паяжина мъдрост, спираща въздишките отчаяни… През септември отнеси ме с вятъра, отведи ме с полета на птиците, там където винаги ни има, там, […]

Неделно те придърпвам върху себе си, усмихнато те вплитам в следсънни нежнощения. А ти се взираш в слънчевите зайчета, които неусетно са се вмъкнали през тънките завеси на деня и топло осветяват раменете ми. Примирам от изящното на пръстите, рисуващи по мене петолиния, а тръпките-разбягали се ноти, със устните превръщаш в цветомузика, която с пролет […]