Category Archives: Поезия

Иронично :P

Тя прилича на мен. И съвсем не прилича на мене! Има дързост и цел. Щом рискува –залага на черно! И печели добре – късче хляб и месца прегорени. Своя дан не дели и оглежда за враг периферно. Ако друг приближи –знае точно кога да е в роля– да присвие очи, да посегне при явна заплаха… […]

Прочети повече

Ретроспективно

Ретроспективно   Свивам пръсти в прегръдка, но е малка и нежна дланта ми. Как да имам мига, щом изронва се пясъчно-миден и към нови пространства и незрими утехи ме мами, знам не ще се повтори, затова ми е толкова свиден! Затова днес присядам на брега и от болка немея, че съм друга, различна, от крушения […]

Прочети повече

***/Прашинки по цигулков лък/

***/Прашинки по цигулков лък/   Понякога ще спъват рязко онези стъпки – неизминати. Животът – непредвиден разход изплащаме с наивност тиха. Но хубост дланите ни пиха от незапочналото минало.   Искри кристалът, ала реже с измамни блясъци зениците. Най-често отказът е нежност, мълчанието – посвещение. Расте денят, развиделения, потъваме в дъха му – слисани.   […]

Прочети повече

Зарево

посветено Мъжете охладняват с есента. За зимата не ми се мисли даже. Косите по инстинкт ще разплета – да не премръзна в сянката на плажа. Пресипналата нощ ще приюти сиротните ми спомени за вяра. Но чувствата пред пътните врати – с невъзмутима трезвост ще разкара. Ще тръгнат в неизвестното и те. Смирено светлината ще покълва. […]

Прочети повече

Вектори без име и посока

Умората ухае на мушкато, премръзнало в напразно суетене. Илюзията също ярко свети. Разбираш, че зависим си, когато прожекцията никой не отменя, дори при непродадени билети. Прехапва устни всяка съпротива – светът не е хазарт и хороскопи. Мастилото от страсти избледнява. Посятото расте или загнива. Сама вратата в тъмното се хлопва, привидното обрекла на забрава. И […]

Прочети повече

Някакво никакво

Зает Заето Заети Телефонът Сърцето ти Часовете от изгрев до залез и вселените между тях. От юни до юни- студено. Зает Заети Заети Погледът Мислите Коленете от милост на милост ми вливаш живот. А аз го изплаквам- бездомна. Зает Заети Заето Късметът Маршрутите и Небето… Но стига за полет- за да си спомня колко са […]

Прочети повече

Сърдечен компас

Вълна отне ми пясъчната къща, вината ме души – отново аз ли? Приижда самота. Брега прегръщат изхвърлените морски водорасли. Кога отмина златната наслада, какво от всяка нежност ще остане? Една сълзица лято меко пада по улея на глезени и длани. Отдавна хоризонтът разтопен е от парещи въздишки на невяра. Изчезват бавно стъпките зад мене и […]

Прочети повече

*** („…хайде тръгвам“)

* посветено „…хайде тръгвам“ – и ето, заблестяха внезапно всички изгреви смели – от среднощ до един. Този град се изгуби и притихнало капна, строгостта си превърнал в разтопен парафин. И завоите остри преминаваха в преки, изпреварили нечий любопитен перваз. Упоих се сред всички думи билково-меки, ослепях – да не виждам как си тръгваш след […]

Прочети повече

*** (…а важното е незначително)

Вечерта бе най-обикновена, вятърът сюжет не разпечата. Бе съвсем безличен мизансцена- само август, ти и тишината. Въздухът над улицата влажен, късните следи на минувачи. Нищо не успяхме да си кажем в този миг – откраднат и беззначен. Трябваше ли нещо да се случи? Сенчица на нежност да премине? Помня само отказът, забучен като трън в […]

Прочети повече

…и мигчета крада тебеприсъствие

…и мигчета крада тебеприсъствие, да прося предстоящи е излишно. С копнежа си – до крайчеца на пръстите в тих унес се опитвам да те вдишна. Мълчанието прави ни безформени и слети с празнотата нежнолика. Разсипват се неслучените спомени в бездънните покои на тъмника. Блаженството в зениците ти вперени присяда в чисто голите чаршафи. Дори и […]

Прочети повече