Тя прилича на мен. И съвсем не прилича на мене!
Има дързост и цел. Щом рискува –залага на черно!
И печели добре – късче хляб и месца прегорени.
Своя дан не дели и оглежда за враг периферно.
Ако друг приближи –знае точно кога да е в роля–
да присвие очи, да посегне при явна заплаха…
Тихо всява респект с някой белег нехайно оголен,
а при среща със свой – дружелюбно за миг ще помаха.
Няма дом и легло, но намира къде да нощува.
Грациозно върви след съдбата – каквато-такава.
Не изпитва вина, не унива при липса на улов –
с непукизъм блажен се завива и сладко прозява.
Тя прилича на мен – тъмнокоса и с як маникюр е,
с тъй зелени очи и със стил – елегантен и моден.
Тя прилича на мен – оцелява и в жеги, и в бури,
но смирено си знам – с цели осем живота ме води!
текст и рисунка:Милена Белчева
(стихотворението е тематично и включено в сборника „13 черни котки“ на издателство Буквите)
