Много съм радостна, че за втори път анонимното жури е номинирало моя творба в прекрасните балове на поезията, организирани от Ваня Маркова – Галерия Арт Маркони.
Ето и нейния отзив за събитието:
„Баловете на поезията влязоха в своето двадесето издание и пето по ред, посветено на лятото.
В съботната вечер уютното ни пространство приюти поети, ценители и 42 произведения, посветени на най-любимия сезон, изпратени от различни градове на страната и света.
Първи, сред равни, е мотото, под което преминават символичните конкурси в различни категории.
Ето и резултатите:
РИЦАРСКИ ПОЕТИЧЕН ТУРНИР , носещ името на СЕРГЕЙ СЕРГЕЕВ
Три дами : Мария Георгиева, Екатерина Митева и Галина Иванова, пожелаха премерят поетични пера и избраха да пишат на прима по стих на Райчо Русев/София
„…на морето стих да подаря,
то на мене – мидичка за спомен.“
Райчо Русев / Райсън / София
Публиката с тайно гласуване определи наградата да получи Екатерина Митева/Варна
КАТЕГОРИЯ „ЛЯТОТО, НАРИСУВАНО В ЩРИХ
номинации :
„Кърви като разчоплен спомен лятото –
вс е още незараснало до белег…“
Елеонора Атанасова / erka / гр. Кюстендил
„…на морето стих да подаря,
то на мене – мидичка за спомен.“
Райчо Русев / Райсън / София
„златна монета
е слънцето
търкулнала се кротко
в зениците топли на лятото…“
Мария Костадинова / Пловдив
Публиката избра, носителят на тази награда да бъде Райчо Русев.
КАТЕГОРИЯ: „ НАЙ-ЛЮБОВНО НАРИСУВАНО С ДУМИ ЛЯТО“ – номинации:
Станка Бонева /УФФ/ Варна
ЛЯТНА ПРОВЕРКА
Бях сладоледено лепкава,
боса и
розова,
неустоимо далечна,
непредпазливо близка,
тъмнееща в шепота, светлееща в шепите
ти:
преобразена в светулка
нощна птица от сенките
бях.
Ти, който си ми водата и сушата,
аз, която съм твоят въздух,
ние двамата сме в различни пространства
днес
на летищния терминал.
… А Лятото си брои пътниците
с есенни билети.
Анна Николова/ami/ Добрич
Отблясъци
Слънцето е кошер
лъчите му пчели
по вълните на морето ти
събират
събират ме
събират мед
да се потапя сладко залеза
в соленото ти тяло
гмуркам се
Любовта дава хриле..
КАТЕГОРИЯ „НАЙ-КРАСИВО НАРИСУВАНО С ДУМИ ЛЯТО“ – НОМИНАЦИИ:
Елена Денева/ nikoi / Горна оряховица
ако няма море, ако няма рапани,
ако няма смокини със сърца като рани,
ако няма клепачи, от тъгата солени,
ако няма прибои, ако няма вълнения,
ако няма ожулени от скалистото длани,
ако няма луни, ако няма пристанища,
ако няма разкъсан от викове огън,
ако няма усмивки, достигащи бога,
ако няма ни раци, ни риби, ни миди,
ако няма какво да се вкуси и види…
… направи от душата си сал и го пускай
към далечните липсващи гледки и устни.
И дори най-реалният свят да те съди:
знай – тогава ще има.
Тогава ще бъде.
Милена Френкева / Оле72/ София
Весело лято
Най-ми харесва да съм лято
Лятна, летя, люлея се
на кората на най-сладката диня
и плувам в розовия й сок,
пързалям се по мъхеста праскова,
дълбая си къщичка в тумбеста смокиня,
скривам се зад кората на любимата си краставица,
шия си шапка от най-червения домат,
плета си рокля от зелени чушки,
бродирам пъпеш с малка лъжичка,
почивам си върху лилии от патладжани,
измислям си обеци от сини сливи,
изчезвам с болид от тиквичка,
играя на шах с жълти и червени сливи,
правя си гердан от презрели кайсии,
оглеждам се в зърната на бяло, кехлибарено грозде
и потъвам, все по-дълбоко, най-дълбоко в лятото,
и ми харесва, най-ми харесва
да съм лято.
Милена Белчева/ ladyinblack/ Варна
Съзерцание
Ухание на тайнствени градини,
предчувствие с любим целувчен вкус,
което много бързо ще премине –
един, развят от бриза, кичур рус,
отронена сънлива песъчинка,
въздишка от дочут познат рефрен.
Пчелата върху сока боровинков
и ритъмът на дните – ускорен.
Потъване в кашмирени поляни,
в очи, които влюбено мълчат…
От нежността какво ли ще остане,
щом свие рамене от хлад брегът?
Навярно само шалът тюркоазен,
герданчето с черупка от рапан.
И с глезени, подпрени на перваза,
ще чакам своя миг неизживян…
Да сложа зад ушите си череши,
в сърцето си – магарешки бодил –
да пази уж от избори погрешни.
Макар че – както Бог е отредил –
ще крача по пътеки каменисти
към онзи свят красив и вездесъщ,
с надеждата за тих безимен пристан
и спомена за топъл летен дъжд.
Публиката с тайно гласуване отличи стихотворението на Милена Белчева/ ladyinblack/ Варна
Представилата преди дни две свои книги Галя Карааргирова изнесе малък концерт с любимата си китара и руски романси. Актрисата Лилия Славова, която от 30 години не живее в България, но не пропуска всяко лято да се види с любимото си море и приятели, пожела да изпълни номинираните творби и създаде истински празник за присъстващите с изпълнението си. Независимо от късния час, дълго след края на проявата всички присъстващите продължаваха да разменят автографи, телефони, снимки, коментари…На изпроводяк отново не се събрахме в кръг около малката масичка, този път за да разменим няколко думи с Женя Стайкова, пристигнала от Виена, както и славната ни бургаска група: Ваня Краева, Живка Иванова и Юлияна Николова. Мтория финал на вечерта се превърна отново с рецитал: този път на лимърици от новата книга на Живка Иванова, както и невероятните стихове на Камелия Кондова, чиито стихове по незнайни емоционални пътеки се оказа сред любимите на присъстващите и всеки се надпреварваше да извади от телефона си нейно произведение…Естествено Галя отново бе извикана на „бис“…Прекрасни и много зареждащи срещи, които успяваме да си подарим всеки сезон. Благодаря ви!
Ваня Маркова/Маркони.“
Ето и два кадъра от вечерта, личен архив – Жоро Апостолов за галерия Маркони:
